Ботъл беше затворил очи и при думите на Фидлър ги стисна още по-здраво.
— Не сега, сержант. Моля те.
— Войник — повтори Фидлър. — Ти… ъъъ… си се оцапал. Доста. По чатала, разбираш ли.
Ботъл изстена.
Фидлър погледна през рамо към другите от отделението. Всички — заети със себе си, засега. „Добре.“ Наведе се.
— Проклятие, Ботъл, изпълзи някъде и се почисти — ако те видят… Чакай, първо искам да разбера нещо. Искам да разбера какво толкова възбуждащо намери във всичко това?
Ботъл се обърна на една страна и измърмори:
— Не разбираш. Тя обича да го прави това. При всяка възможност. Не знам защо. Не знам.
— Тя ли? Коя? Нямаше жена до теб, Ботъл!
— Тя си играе с мен. С… разбираш.
— Някой го прави, явно — каза Фидлър. — Хайде, слизай долу и се почисти. Смайлс само да го види това, ще те тормози цял живот.
Сержантът изгледа редника, докато изпълзя от палубата. „Възбуден. За малко щяха да ни унищожат. Всички, до един. А тоя си фантазира за някое старо гадже.“
Таралак Вийд огледа намръщено суматохата по палубата. Томад Сенгар крачеше нервно напред-назад, докато воините Едур идваха един след друг със съобщения, предавани със сигнали от привидно неизброимите кораби на Едур. Нещо беше нанесло почти физически удар на Томад Сенгар — не ритуалната магия, отвърнала на тяхната, а някаква вест, пристигнала малко по-късно, докато малазанската флота се мъчеше да се изтръгне от обкръжението. Корабите се подминаваха на една стрела разстояние, хората на тях се гледаха с нещо като облекчение — Таралак дори видя как един малазански войник им махна с ръка. Малко преди войникът до него да го събори на палубата с юмрук в главата.
Междувременно двете флотилии на Едур се съединяваха — нелека задача предвид неспокойните води, многобройните съдове и гаснещата светлина в края на деня.
А на лицето на Томад Сенгар, адмирала на тази огромна плаваща армия — терзание, което можеше да е причинено само от новина за много лична трагедия. За ужасна загуба. Любопитно наистина.
Въздухът бе натежал, все още душен и вонящ от едурската магия. Изчадия бяха тези Едур, така нагло да отприщят подобна сила. Да си въобразят, че могат да боравят с нея като с оръжие от студено равнодушно желязо. Но при Древните сили — с хаоса — тъкмо тези сили я владееха.
А малазанците бяха отвърнали подобаващо. Зашеметяващо откровение, най-неочаквано разбулване на тайнствено познание. Да, нямаше спор, силата на малазанския ритуал надвишаваше тази на десетки и десетки магьосници Едур. Невероятно. Ако Таралак Вийд не го беше видял със собствените си очи, щеше да смята, че такава способност в ръцете на Малазанската империя просто е нещо немислимо. Иначе защо не бяха я използвали досега?
Само миг размисъл, и той намери отговора. „Малазанците може да са кръвожадни тирани, но не са безумци. Разбират от предпазливост. От сдържаност.“
Докато Тайст Едур, за жалост, не разбираха.
Жалко за тях.
Видя Туайлайт, Атри-преда, сред своите войници ледерии. Казваше им по някоя успокоителна дума или тиха команда и вълните на тревога след нея сякаш затихваха.
Гралът тръгна натам.
Тя срещна погледа му и кимна леко за поздрав, после попита:
— Как е спътникът ви долу?
— Храни се. Силата му се връща, Атри-преда. Но колкото за този ден и странните събития преди малко — безразличен е.
— Скоро ще бъде изпитан.
Таралак сви рамене.
— Това не го притеснява. Какво измъчва Томад Сенгар? — попита по-тихо.
Тя помълча, после отвърна:
— Пристигна вест, че сред малазанската флота има съд, който е бил пленен преди време, в друг океан, от Едур. И този кораб е бил даден да го командва един от синовете на Томад — експедиция в Новороденото, мисия, за чийто характер не е било съобщено на император Рулад.
— И Томад е убеден, че синът му е мъртъв.
— Не може да има друга възможност. И губейки един син, той всъщност губи двама.
— Какво имаш предвид?
Тя го погледна и поклати глава.
— Няма значение. Но това, което се породи днес в душата на Томад Сенгар, Таралак Вийд, е изгаряща омраза. Към тези малазанци.
Гралът сви рамене.
— Изправяли са се срещу много врагове, Атри-преда. Каладън Бруд, Сорел Таурит, К’азз Аворски, Аномандър Рейк…
При последното име очите на Туайлайт се разшириха и тя като че ли понечи да каже нещо, но погледът й леко се измести покрай лявото рамо на Таралак Вийд. Зад него се чу мъжки глас:
— Това е невъзможно.
Гралът се обърна.
— Това е Алрада Ан — рече Туайлайт и гралът долови някакво скрито разбиране между двамата, докато тя изричаше името на едура. — Също като мен, той научи езика ви — даже по-бързо от мен.