Сцилара се настани насред палубата, слънцето галеше лицето й — топло, но не горещо, — и разкърши рамене.
„Плаваме на гемия, наречена «Скръб», с труп на борда. Труп, който Кътър е решил да откара на мястото на сетния му покой. Хеборик, знаеше ли, че такава вярност може да съществува, там в сянката ти?“
Чаур отново се разсмя и тя видя ответната усмивка на обруленото, покрито с белези лице на Баратол.
„О, да, тази музика наистина е благословена. Тъй неочаквана, и тъй потребна със своята невинност…“
Възвръщането на някои тленни черти, осъзна Онрак Прекършения, напомняше, че животът съвсем не е съвършен. Не че беше хранил много илюзии в това отношение. Все пак доста време мина — като в мъгла, — преди да осъзнае, че това, което изпитва, е… нетърпение.
Врагът щеше да дойде отново. Тези пещери щяха да заотекват от писъци, от дрънченето на оръжия, от гневни гласове. А Онрак щеше да стои до Трул Сенгар и с него да гледа в безпомощна ярост смъртта на още и още деца на Майнала.
Разбира се, деца вече не беше подходящо определение. Ако бяха Имасс, вече щяха да са преживели изпитанието на прехода към пълнолетие. Щяха да си взимат мъжки и женски, да водят ловни групи, гласовете им да се вливат в нощните песни на клана, щом се върне нощта, за да напомни на всички, че смъртта чака — там, в края на жизнения път.
Лягането с любовници също бе за нощта и това беше разумно, защото тъкмо сред пълния мрак се бе родил първият пламък на живота, примигнал, за да изтласка вековечната липса на светлина. Да легнеш с любим означаваше да отпразнуваш раждането на огъня. „От този в плътта, към външния свят.“
Тук, в скалната пропаст, нощта властваше вечно и нямаше огън в душата, нямаше го зноя на любовта. Имаше само закана за смърт.
И точно това подклаждаше нетърпението на Онрак. Нищо славно нямаше в очакването на забравата. Не, в едно съществуване, обвързано със смисъл и цел, забравата трябваше да дойде нечакана, непредвидена и невидима. Връхлиташ стремглаво в един миг, в следващия — край.
Като Т’лан Имасс от Логрос, Онрак беше познавал ужасната цена на войните до изтощение. Неописуемо уморения дух, без никакво спасение напред, само същото. Ближните, отпадащи от пътя, разбити и вкочанени, с очи, приковани в някоя изкривена гледка — сцена, която ще гледат вечно, мигът започва да измерва векове на безразличие. Пропълзяла уплашена твар, зелен стрък, избуял от земята след дъжд, птици, кълвящи зърна, насекоми, градящи империи…
Трул Сенгар застана до него при теснината, която пазеше, и каза:
— Монок Очъм твърди, че присъствието на Едур се е… свило, далече от нас. Засега. Сякаш нещо е принудило родствениците ми да се оттеглят. Чувствам, приятелю, че ни е даден отдих. Нежелан е този отдих за мен. Не знам колко още ще мога да се бия.
— Когато наистина престанеш да можеш да се биеш, Трул Сенгар, провалът вече ще е без значение.
— Не мислех, че ще й се опълчат, знаеш ли. Но вече виждам, че е разумно. Тя очакваше просто да изоставят това, да ни оставят неколцината тук на собствената ни съдба. Нашата съдба, искам да кажа. — Сви рамене. — Панек не беше изненадан.
— Другите деца гледат него — каза Онрак. — Не биха го изоставили. Нито майките си.
— И като останат, ще разбият сърцата на всички ни.
— Да.
Тайст Едур го погледна през рамо.
— Започваш ли да съжаляваш, че чувствата се пробуждат в теб, Онрак?
— Това пробуждане ми напомня, Трул Сенгар.
— За какво?
— Защо съм наречен Прекършения.
— Прекършен, като всекиго от нас.
— Не и Монок Очъм, нито Ибра Голан.
— Да, те не.
— Трул Сенгар, когато дойдат нападателите, искам да го знаеш — смятам да те оставя.
— Нима?
— Да. Смятам да вляза в двубой с техния водач. Да го убия или да бъда унищожен. Може би, ако успея да им нанеса страховити щети, ще премислят съюза си със Сакатия бог. Най-малкото, може да се оттеглят и дълго да не се върнат.
— Разбирам. — Трул се усмихна в тъмното. — Ще ми липсва присъствието ти до мен в тези последни мигове, приятелю.
— Ако успея в това, което се каня, Трул Сенгар, ще се върна до теб.
— Тогава убий по-бързо водача им.
— Такова е намерението ми.
— Онрак, долавям нещо в гласа ти.
— Да.
— Какво означава то?
— Означава, Трул Сенгар, че Онрак Прекършения, като е открил нетърпението, е открил и още нещо.
— Какво?
— Това: омръзна ми да защитавам незащитимото. Омръзна ми да гледам как падат приятели. В предстоящата битка ще видиш в мен нещо ужасно. Нещо, което нито Ибра Голан, нито Монок Очъм не могат да постигнат. Трул Сенгар, ще видиш Т’лан Имасс с пробуден гняв.