Банашар примига в тъмното.
— Трябва да се срещна с него, Перла.
— Все още не си ме убедил.
Последва дълго мълчание. Банашар затвори очи, после ги покри с длани, сякаш това можеше да му донесе някакво освобождаване. Но само думите вече можеха да го сторят. Думите, изречени веднага, пред този човек. О, колко му се искаше да повярва, че ще… стигне. „Нокът, който е готов да ми бъде съюзник. Защо? Защото Нокътят си има… съперници. Нова организация, решила за нужно да вдигне непроницаеми стени около имперския Върховен маг. Какво разкрива това за тази нова организация? Гледат на Тайсхрен като на враг, иначе щяха да го изключат дотолкова, че да направят бездействието му желано дори за него самия. Знаят, че той знае, и чакат да видят дали ще възрази. Но той все още не го е направил, което ги кара да вярват, че може би няма да се противопостави — по време на нещо, което предстои да се случи. Бездната да ме вземе дано, с какво си имаме работа?“
Банашар заговори иззад разперените си длани.
— Бих искал да те питам нещо, Перла.
— Добре.
— Помисли си за най-мащабните планове. Представи си времето, измервано в хилядолетия. Представи си застаряващите лица на богове, богини, вери и цивилизации…
— Продължи. Какво точно искаш да ме попиташ?
Банашар се поколеба още миг. После отпусна ръцете си и вдигна очи към сивото призрачно лице срещу себе си.
— Кое е по-голямото престъпление, Перла, бог да предаде поклонниците си или поклонниците на този бог да го предадат? Поклонници, които след това решават да извършат зверства в името на същия този бог. Кое, Перла? Кажи ми, моля те.
Нокътят помълча десетина мига, после сви рамене.
— Питаш човек без вяра, Банашар.
— Та кой друг би могъл да отсъди по-добре?
— Боговете предават поклонниците си непрекъснато, мен ако питаш. С всяка молитва, на която не са отвърнали, с всеки зов за спасение, на който не са отговорили. С всичките неща, които определят вярата, бих добавил.
— Провал, мълчание и безразличие? Това ли са определенията за вярата, Перла?
— Както казах, не съм подходящият човек за такава дискусия.
— Но тези неща наистина ли са измяна?
— Зависи, предполагам. Доколко почитаният бог, по силата на същото това почитание, е на свой ред задължен към поклонника. Ако богът не е — ако няма морална обвързаност, — тогава отговорът е „не“, не е измяна.
— Спрямо кого — за кого — действа един бог? — попита Банашар.
— Ако продължим по линията на гореспоменатото твърдение, богът действа и отговаря само пред себе си.
— В края на краищата — отвърна Банашар и гласът му изхриптя, щом се наведе напред, — кои сме ние, че да съдим?
— Точно така.
— Да.
— Но от друга страна, ако съществува морална обвързаност между бога и поклонника му, то всеки един отказ представлява измяна…
— Стига онова, което е поискано от въпросния бог, на свой ред да е подчинено на известна моралност.
— Вярно. Молитвата на съпруг жена му да умре в ужасна злополука, за да може той да се ожени за любовницата си, например, едва ли е нещо, с което един самоуважаващ се бог би се съгласил и за което би помогнал.
Банашар долови насмешката в гласа му, но предпочете да я пренебрегне.
— А ако жена му е тиранка, която бие децата им?
— Тогава един наистина справедлив бог би действал без нуждата от молитва.
— В смисъл, че самата молитва, изречена от този съпруг, е също така имплицитно зло, независимо от мотива му?
— Ами, Банашар, според моя сценарий мотивът му е под подозрение, поради наличието на любовницата.
— А ако тази любовница би могла да се окаже най-обична и добра мащеха?
Перла изръмжа:
— Престани, проклет да си — можеш да затъваш в това морално двоумение до безкрай. Не виждам смисъла… — Гласът му заглъхна.
С изпепелено сърце, Банашар зачака, мъчеше се да надвие хлиповете си, да не заплаче на глас.
— Те са отправяли молитви, но не са се молили, не са умолявали, не са я зовели — заговори Перла. — Молитвите им са били настояване. Измяната… била е тяхна, нали? — Нокътят се наведе към него. — Банашар. Да не би да ми казваш, че Д’рек ги е избила всички? Цялото свое жречество? Те са я предали! Как? Какво са искали от нея?
— Има война — отвърна той глухо.
— Да. Война между боговете, да — богове подземни — и нейните поклонници са избрали грешната страна!
— Тя ги чу — заговори глухо Банашар. — Чу избора им. Сакатият бог. И силата, която искаха, бе силата на кръвта. Добре, реши тя, щом толкова жадуват за кръв… ще им даде колкото искат. — Гласът му затихна в шепот. — Всичката кръв.
— Банашар… почакай малко… защо поклонниците на Д’рек ще изберат кръв? Силата на кръвта? Това е Древен обичай. Говориш ми безсмислици.