„Нищо чудно, че Бързия Бен се крие.“
— Всички са избили — каза Ботъл и потръпна. — На целия проклет остров. И на остров Монкан също — във вятъра е тази истина.
— Ти да му благодариш на тоя вятър — каза Калам. — Адски бързо оставихме кошмара зад себе си и това е добре, нали?
Кътъл изправи рамене и се обърна към Фидлър.
— Сержант, Сепик не беше ли имперски принципат?
Фидлър кимна.
— Значи това, което са направили Тайст Едур, е акт на война, нали?
Ботъл и останалите се обърнаха към сержанта, който се мръщеше — явно предъвкваше думите на Кътъл. После отвърна:
— Формално, да. Дали императрицата ще го погледне по този начин? Или изобщо ще се заинтересува? Бездруго си имаме достатъчно врагове.
— Адюнктата все пак ще трябва да й докладва — каза Тар. — Плюс това, че вече се сблъскахме с проклетата им флота.
— Вероятно идат след нас — подхвърли Кътъл. — И ще ги отведем право в сърцето на Империята.
— Толкова по-добре — отвърна Тар. — Тогава ще можем да ги смажем тия кучи синове.
— Освен ако те не смажат нас — измърмори Ботъл. — Онова, дето го направи Бързия Бен, не беше истинско…
— В началото — рече Фидлър.
Ботъл не отвърна веднага.
— Някои съюзници… по-добре да ги нямаш.
— Защо?
— Ами, съюзници, които не можеш да ги разбереш, чиито мотиви и цели си остават непонятни — за това си говорим тук, сержант. И повярвай ми, изобщо не искаме война с магия на Крепостите. Изобщо.
Другите го зяпнаха.
Ботъл извърна очи.
— Да го смъкнем долу в трюма — каза Кътъл. — Там ще си избълва всичко.
— Изкушаващо е — отвърна Фидлър. — Но имаме време. Много време.
„Глупаци. Времето е последното, което имаме. Това се опитва да ни каже тя. С този зловещ вятър, който бие като юмрук в царството на Маел — и нищо не може да се направи против това. Схващаш ли, Маел, жалко вмирисано раче?“
„Време ли? Тя ни тласка в сърцето на бурята.“
20.
Дисциплината е най-могъщото оръжие срещу самонадеяността. Трябва да ценим стойността на сдържаната си реакция, когато отвръщаме на жестокостите на фанатици. И все пак нека не твърдим в благочестивата си риторика, че сред нас няма фанатици; защото самонадеяността избуява всеки път, когато се удържа традиция, и най-често когато съществува усещането, че традицията е под атака. Фанатиците могат да възникнат толкова лесно в среда на морален упадък (истински или въображаем), колкото и в среда на легитимно неравенство, или под знамето на обща кауза.
Дисциплината означава колкото да се опълчиш на врага пред теб, толкова и на врага в тебе; защото без критична преценка оръжието, което владееш, нанася — и нека да го кажем откровено — само убийство.
А първата му жертва е безукорността на вашата кауза.
Все по-трудно ставаше да престане да съжалява за някои решения, които беше избрал, осъзна Гъноуз Паран. Докато съгледвачите му съобщаваха, че дераготите не вървят по петите на армията му, която крачеше на североизток през буквално опустелите земи, същото това отсъствие будеше подозрение и трепет. В края на краищата, ако тези древни зверове не ги преследваха, какво се канеха да предприемат?
Ганат, магьосницата Джагът, повече или по-малко бе обяснила, че решението на Паран да пусне на воля тези зверове е ужасна грешка. Може би трябваше да се вслуша в нея. Заблуда беше да си въобразява, че безкрайно ще може да държи под контрола си всички сили, които беше освободил, за да се справят с Т’ролбарал. А може би липсваше и самоувереност в способностите на асцендентите, действащи вече в този свят. Дераготите бяха първични, но тази първичност понякога се оказваше притисната от свят, вече недопускащ такава неограничена свобода.
„Е добре, стига с това. Свърши се, нали? Хайде този път някой друг да почисти бъркотията, която направих.“
После се намръщи. „Вярно, това едва ли е правилното отношение за един Господар на Колодата. Но пък и не съм се молил за тази титла, нали?“
Яздеше някъде в средата на колоната. Не му допадаше идеята за антураж, нито да е в авангарда. В момента водеше Юмрук Рит Бюд — на тази позиция Юмруците се редуваха. Докато Паран си яздеше само с Ното Бойл до него, и понякога Хърлочъл, който се появяваше, щом се наложи да се занесе някое съобщение — а за щастие те бяха малко.
— Като капитан Кайндли бяхте по-напорист, знаете ли — заговори Ното Бойл.
— О, я млъкни.