Спайт слезе от предния мостик и Маппо видя хладния гняв, изписан на лицето й.
— В беда сме — изръмжа тя. — Нямаме време — надявах се… все едно… — Изведнъж рязко завъртя глава и се вторачи на югозапад. Присви очи и каза: — О… кои сте вие, в името на Гуглата? И що за поразии се каните да правите? — Замлъкна отново, още по-намръщена.
Маппо Рънт примига, надигна се и видя, че небето е пламнало — почти над тях. Все едно слънцето беше народило безброй свои чеда, низ от нажежени до бяло бисери, пламъците им сияеха в зелен ореол. Усилваха се… спускаха се надолу. Какво беше това?
Морето около тях сякаш потрепери, белогриви вълни заплискаха объркано. Въздухът настръхна нажежен и вятърът отведнъж затихна. А там, над грамадата суша на изток, където трябваше да е остров Отатарал… Маппо се обърна към Искарал Пъст. Ниско приведен, Върховният жрец беше покрил главата си с ръце. Бок’арала се трупаха около него, скимтяха и хленчеха, протягаха ръце да се докоснат до треперещия старец. А той ломотеше:
— Това не го мислехме, нали? Не помня… богове, нищо не помня! Могора, мила ми дърта вещице, къде си? Точно сега най-си ми нужна. Искам секс! Дори с теб! Белия паралт ще го изпия после — какъв избор? Или това, или споменът за прежалката ми немощ! Не мога повече да понеса. Престанете да ме опипвате, зли маймуни такива! Сенкотрон, нещастна безумна сянко — къде се криеш и има ли там място и за мен, твоя най-предан слуга, твоя Магус? Гледай да има! Ела ме вземи, проклет да си — остави ги другите! Само мен! Разбира се, че има място! Вмирисан на слуз, затънал до колене в говна облак пръдня! Спаси ме!
— Духове долни! — измърмори Могора до Маппо, — чуй го само това жалко същество! И аз съм се омъжила за него, представи си!
Спайт изведнъж се извъртя и затича обратно към носа, бок’арала се пръснаха от пътя й. Щом се озова там, се обърна и извика:
— Виждам ги! Към тях, глупаци! Бързо!
И се завъртя вихрено, извиси се над тежко поклащащия се над вълните кораб, разпери широко изпъстрени със сребро криле. Вихрушки мъгла се вплътниха и над кораба надвисна огромен дракон — корабът се смали като черупка под неимоверните му размери. Две бляскави очи грейнаха като живак сред злокобната смарагдовозелена светлина. Дългата гъвкава опашка на съществото се загърчи надолу като змия, уви се около извисилия се нагоре корабен нос. След това драконът се изви във въздуха с яростен плясък на крилете…
… корабът подскочи и се понесе стремглаво напред.
Маппо излетя назад, натресе се в стената на каютата, около него се пръсна дърво. Изпъшка, изправи се тромаво и залитна към носа.
„Тя ги вижда. Кои?“
Небето се изпълваше със стрели от зелен пламък, изсипваха се като дъжд към тях. Искарал Пъст запищя.
На повече от хиляда левги от тях, на запад, Ботъл стоеше сред другите и се взираше в хоризонта на изток — там, където тъмнината трябваше да пълзи нагоре, за да възвести безкрайния цикъл на смъртта на деня и раждането на нощта. Но вместо това съвсем ясно виждаше десетина огнени мушици… спускаха се, изпълниха една третина от небето със зловеща зеленикава светлина.
— О… — прошепна той. — Лошо.
Фидлър го сграбчи за ръкава, дръпна го към себе си и прошепна дрезгаво:
— Разбираш ли какво е това?
Ботъл поклати глава.
— Да не би да е… да е нов Сакат бог?
Ботъл го зяпна. „Нов?“
— Богове подземни!
— Това ли е?
— Не знам!
Фидлър изруга и го отблъсна. Ботъл залитна, удари с рамо сержант Балм — който почти не реагира, — измъкна се от гъстата войнишка гмеж, загледа се над водите. На юг корабите на Немил — бойни биреми и транспортни съдове — бяха изпънали всяко платно пред вятъра и пореха бързо към родния бряг, първите бързо изпревариха вторите, затънали наполовина от тежкия товар — изоставили обещаното снабдяване.
„Да, всеки глупак вече е сам за себе си. Но ударят ли ония неща, ударната вълна ще се затъркаля бързо. Всички ни ще разбие на трески. Жалки кучи синове, изобщо няма да се измъкнете. Дори и гадните биреми.“
Несекващият вятър изведнъж сякаш спря, колкото да си поеме дъх, и се върна с удвоена сила, при което всички на палубата залитнаха. Платната заплющяха, мачти и реи заскърцаха — „Силанда“ простена под тях.
„Бързак? Най-добре се измъкни веднага и вземи със себе си когото можеш. Срещу това, което иде… никаква илюзия няма да го разколебае. Колкото до ония Тайст Едур — какво пък, те са свършили като нас. Ще го приема като утешение.“