Звезди трептяха в небето, на север се разтеглиха облачни валма, напомниха му за сняг. „Но ето че стоя тук и се потя, потта охлажда, студът й е донесен не от нощ или вятър, а от изтощение.“ Недер беше споменала нещо за този вятър, настойчивостта му, волята зад него. Тъй че не беше естествен. „Бог значи отново си играе с нас.“
Флотите на Немил пазеха голяма ивица от това крайбрежие. Бойните им биреми бяха примитивни, тромави на вид, така и не се отдалечаваха от скалистите брегове. Този бряг традиционно принадлежеше на Трелл, но тук бе имало войни, поколения войни, и сега поселенията на Немил бяха осеяли заливите и речните устия, докато Трелл, които никога не са били мореплаватели, бяха изтласкани далече навътре в сушата, по хълмовете — гаснещ сред новите заселници анклав. Кенеб беше видял няколко души със смесена кръв сред немилските екипажи в търговските кораби, доплавали до тях с продоволствие.
Колкото и войнствени да бяха немилите спрямо Трелл, не проявиха подобна склонност пред лицето на огромния малазански флот, навлязъл в териториалните им води. Мъдреците им бяха предрекли това пристигане и жаждата за бърза печалба бе тласнала от пристаните флотилия от търговски съдове, придружени от всевъзможна пъстра сбирщина лодки, частни или на кралството. Снабдяването бе започнало в трескава надпревара в началото, докато небето на изток изведнъж не лумна в безумна светлина.
Нито един немилски съд не беше останал, брегът бе изоставен.
По-рано същия ден от един немилски капитан бе дошла интересна вест и тъкмо нея, въпреки късния час, адюнктата сега продължаваше да обсъжда с двамата си уикски събеседници.
— Има ли подробности от малазански източници за народи отвъд Каталско море? — попита Недер.
— Само едно име — отвърна адюнктата и се обърна към Кенеб. — Юмрук, помните ли го?
— Периш.
— Да.
— И нищо повече не се знае за тях? — попита Недер.
Незабавен отговор не последва. И уикците като че ли просто зачакаха.
— Интересно предположение — проговори след малко адюнктата. — И при този силен вятър много скоро сами ще открием що за народ са тези Периш.
Немилският капитан им беше съобщил — от втора ръка, — че предния ден е била видяна друга едурска флота. Далече на север, по-малко от двадесетина кораба, тътрещи се на изток срещу несекващия вятър. Били в лошо състояние, каза капитанът. Повредени, поразени от буря може би, или бяха преживели битка. Каквато и да бе причината, не изгаряли от желание да предизвикат немилските кораби, което само по себе си беше повод за коментар — явно набезите на Едур бяха тормозили търговските кораби на Немил вече от две години и в случаите, когато немилският ескорт се бе оказвал достатъчно близо за сблъсък, резултатите бяха пагубни за примитивните биреми.
Любопитна новина. Адюнктата бе настояла пред немилския капитан за повече сведения за перишите, обитателите на големия, обрамчен с планини полуостров на западната страна на Каталско море, което само по себе си представляваше широк, проснал се на юг проток, където се намираше центърът на кралство Немил. Но мъжът просто бе поклатил глава и изведнъж все едно онемя.
Малко по-рано Недер беше предположила, че едурите може би са се сблъскали с тези периши. И са пострадали.
Сега малазанският флот цепеше през устието на Каталския проток — както го наричаха малазанските карти — разстояние, което според капитана се взима за четири дни плаване при идеални условия. Челните кораби вече бяха взели една четвърт от този път.
Имаше нещо повече от вятъра тук, магически или не — „Как замъглени изглеждат хоризонтите, особено сушата.“
— Немилите говорят с охота за едурите — каза Нил.
— Но не искат нищо да кажат за перишите — добави Недер.
— Историята помежду им — предположи Кенеб.
Другите се извърнаха към него.
Той сви рамене.
— Просто мисъл. Немилите явно са експанзионисти, а това изисква определена… арогантност. Погълнали са племената на Трелл и с това са си осигурили утвърждаващ символ на немилската сила и правота. Възможно е перишите да са им нанесли противоположното — нещо, което е стъписало и унизило немилите — и двете чувства не прилягат много на собствената им представа за величие. И поради това не искат да говорят за тях.
— Хипотезата ви звучи логично — каза адюнктата. — Благодаря, Юмрук. — Обърна се и загледа кипналото небе на изток. — Унизени, да. В писанията си Дюйкър говори за всевъзможните мерки, които могат да се открият в една война, от войника, изправил се срещу друг войник, до самите богове, вкопчили се в смъртоносен двубой. На пръв поглед изглежда кощунствено да се мисли, че такива противоположности могат да съществуват заедно, но Дюйкър твърди, че причината и следствието могат да свързват двупосочно.