— О, я млъкни, Бързак! — изсъска Калам. — Какво ти става?
Магът го зяпна с полубезумен поглед в тъмните си очи.
— Познавам ги тези… тези Периш. Тези титли, проклетата формалност и изисканата реч — познавам го този народ!
— И?
— И… нищо. Но ще ти кажа едно, Кал. Ако изобщо някой ни нападне, горко на нападателите.
Убиецът изсумтя.
— Сиви шлемове, Мечове… богове подземни, Калам — трябва да говоря с Тавори.
— Най-после!
— Наистина трябва да говоря с нея.
— Слез долу и се представи, Върховен маг.
— Ти си луд…
Внезапното млъкване на Бързия Бен накара Калам отново да погледне към множеството долу. И видя, че дестраянт Рун’Турвиан е вдигнал глава и е приковал очи в Бързака. После мъжът с халата се усмихна и се поклони за поздрав.
Извърнаха се глави.
— Мамка му! — изръмжа Бързия Бен.
Калам се намръщи и измърмори:
— Върховен маг Бен Адефон Делат. Властелинът на Изисканата реч.
21.
Една книга на Пророчество отваря вратата. Трябва ти втора книга, за да я затвориш.
Слугинята постави със сребърни щипци поредното кръгче стрит ръждивец върху наргилето. Фелисин Младша дръпна от мундщука, махна й да напусне и загледа с насмешка как старицата — с глава, наведена толкова ниско, че почти стържеше пода — заотстъпва на четири крака. Още едно от правилата на Кулат за благоприлично поведение в присъствието на Ша’ик Преродената. Омръзнало й беше да спори за това — щом тия глупаци изпитваха потребност да я боготворят, добре. В края на краищата за първи път в живота й се отвръщаше на всяка нейна потребност, обслужваха я с пламенно рвение, а нуждите й — за голяма нейна изненада — нарастваха с всеки ден.
Все едно че душата й беше огромен казан, който трябваше да се пълни, но всъщност беше бездънен. Хранеха я непрекъснато и тя натежаваше, ставаше тромава под гънките мека тлъстина — под гърдите й, по бедрата и отзад, под мишниците и корема. И несъмнено лицето й също така — вече беше забранила огледалата в тронната зала и личните си покои.
Невъздържаността й не беше само в яденето. Имаше и много вино, ръждивец, а напоследък — и правенето на любов. Имаше цяла дузина слуги сред обслужващите я, чиято задача бе да й доставят удоволствието на плътта. Отначало се беше стъписала, дори разгневила, но настойчивостта бе спечелила. Още едно от извратените правила на Кулат — вече го разбираше. Неговите желания бяха все от воайорско естество и много пъти беше чувала влажното подрънкване на камъчетата в устата му иззад някоя завеса или картина; докато я шпионираше с похотлива страст.
Вече разбираше новия си бог. Най-сетне. Бидитал беше сгрешил изцяло — това не беше вяра на въздържанието. Апокалипсисът бе провъзгласен в невъздържание. Светът свършваше в пресищане и точно както нейната душа беше бездънен казан, такава бе и потребността на цялото човечество, и в това тя беше съвършеният му представител. Както те поглъщаха всичко, което ги заобикаляше, така щеше да направи и тя.
Като Ша’ик Преродената, задачата й беше да лумне ярко и бързо — и да умре. В смъртта, където беше истинското спасение, рая, за който непрекъснато говореше Кулат. Колкото и странно да беше, Фелисин Младша се мъчеше да си представи този рай, но успяваше да сътвори само видения, съответни на онова, което я заобикаляше сега: всяко нейно желание изпълнено без колебание, без осъждане. Може би щеше да е така — за всички. Но ако всеки щеше да се радва на такова съществувание, къде тогава бяха слугите?
Не, казала беше на Кулат, трябва да има степени на спасение. Чистата служба на този свят се възнаграждава с безделие в другия. Покорството, самопожертвуванието, преданото служене, това бе поведението на живите, което можеше да се измери, да се оцени. Единствената трудност с тези възгледи — които Кулат с охота приемаше и превръщаше в закони — бе положението на самата Фелисин. В края на краищата сегашното й безделие — блаженстването й във всички крайни удоволствия, обещани на другите едва след смъртта им — нямаше ли да се възнагради в отвъдния живот с жестоко робство, със служба на нуждите на всички други?
Кулат я уверяваше, че не бива да се безпокои за това. В живота тя беше въплъщението на рая, беше символ на обещаното. Но след смъртта й щеше да има оправдание. Тя бе Ша’ик Преродената в края на краищата и не беше приела тази роля по свой избор. Беше й наложена, а това представляваше най-дълбоката форма на служене на всички.