Кулат притича и коленичи до разкъсаната книга.
— Тя е съсипана! — Гласът му беше изпълнен с ужас.
Фелисин кимна.
— Напълно.
И се усмихна на собствената си шега.
— По моя преценка са четири хиляди — каза Юмрук Рит Бюд.
Бунтовническата армия се беше развърнала по билото. Конни воини, пиконосци, стрелци, но никой все още не бе приготвил оръжието си за бой. Кръглите щитове си стояха стегнати на гърбовете, колчаните бяха затворени, лъковете не бяха изпънати и бяха вързани за седлата. Двама ездачи се спускаха по стръмния склон към Паран и офицерите му.
— Какво мислите, Върховен юмрук? — попита Хърлочъл. — Това според мен прилича на капитулация.
Паран кимна.
Двамата мъже стигнаха до равното, подкараха в лек галоп и спряха на четири крачки от авангарда на Воинството.
— Аз съм Маток — заяви единият, вляво. — Бивш командир от Армията на Апокалипсиса на Ша’ик.
— А сега? — попита Паран.
Мъжът сви рамене.
— Обитавахме Святата пустиня Рараку, която сега е море. Сражавахме се като въстаници, но въстанието свърши. Вярвахме. Вече не вярваме. — Извади ятагана от ножницата и го хвърли в прахта. — Правете с нас каквото пожелаете.
Паран се отпусна, вдиша дълбоко, после издиша.
— Маток. Вие и вашите воини сте свободни да заминете накъдето пожелаете. Аз съм Върховен юмрук Паран и с настоящото ви освобождавам. Както сам казахте, войната свърши, а аз поне не се интересувам от възмездия и наказания. Нищо не се печели с нанасянето на още жестокости в отговор на предишни.
Воинът с посребрената коса до Маток преметна крак през гърба на коня си и се смъкна на земята. Изохка, опипа намръщено кръста си, после изкуцука до ятагана на своя командир. Взе го, обърса прахта от острието и дръжката и го върна на Маток.
Паран заговори отново:
— Идвате от място на поклонничество.
— От Града на падналите, да. Смятате ли да ги унищожите, Върховен юмрук? Те са беззащитни.
— Смятам да говоря с водача им.
— Значи си губите времето. Тя твърди, че е Ша’ик Преродената. Ако това е вярно, този култ е претърпял деградация, от която никога няма да се възстанови. Тя е дебела, отровена. Едва я познах. Тя наистина е паднала. Следовниците й са подмазвачи, интересуват ги само оргии и тъпчене. Покрити са с белези от болести и са полубезумни. Нейният Върховен жрец гледа половите й актове иззад завеси и мастурбира, а и в двете занимания енергията им е неизтощима и неутолима.
— Все пак усещам сила тук — отвърна Паран.
— Несъмнено — каза Маток, наведе се на една страна и се изплю. — Избийте ги тогава, Върховен юмрук, и ще отървете света от нова напаст.
— Какво имате предвид?
— Религия на осакатените и прекършените. Религия, проповядваща спасение… трябва само първо да умреш. Мога да предскажа, че този култ ще се окаже силно заразителен.
„Вероятно е прав.“
— Не мога да избивам невинни, Маток.
— Тогава някой ден най-верните и ревностните сред тях ще убият вас, Върховен юмрук.
— Може би. И така да е, ще му мисля тогава. Междувременно имам други задачи.
— Ще говорите с Ша’ик Преродената?
Паран помисли, после поклати глава.
— Не. Нали казахте, че няма смисъл. Макар да ми се струва доста разумно да се заличи този култ, преди да е пуснал корени, признавам, че намирам идеята за отвратителна.
— Тогава накъде ще тръгнете, ако смея да попитам, Върховен юмрук?
Паран се поколеба. „Смея ли да отговоря? Какво пък, защо да не го чуят всички още сега?“
— Обръщаме, Маток. Воинството тръгва на поход към Ейрън.
— На война ли? — попита командирът.
Паран се намръщи.
— Ние сме армия, Маток. Рано или късно — да, ще има боеве.
— Ще приемете ли нашата служба, Върховен юмрук?
— Какво?!
— Ние сме скитнически народ — обясни Маток. — Но изгубихме своя дом. Семействата ни са се разпръснали и несъмнено много от тях са мъртви, от чумата. Нямаме къде да отидем, нито с кого да се бием. Ако сега ни отхвърлите и ни пуснете да си тръгнем, ще препуснем нанякъде, докато не се разпилеем. Ще измрем. Или воин ще се обърне срещу воин и ще се лее безсмислено кръв. Приемете ни в своята армия, Върховен юмрук Гъноуз Паран, и ние ще се бием редом до вас и ще умрем с чест.
— Представа си нямате къде се каня да отведа Воинството, Маток.
Старият воин до Маток се изсмя горчиво.
— Пустошта отзад или пустош, която малцина са виждали досега, има ли разлика? — Обърна се към своя командир. — Маток, приятелю, шаманите казаха, че този тук е убил Полиел. Само заради това съм готов да го последвам до Бездната, стига да ни обещае глави, които да сечем, и може би по някоя жена, която да яхнем по пътя. Нали само това търсим, преди за сетен път да потанцуваме в скута на някой бог. Освен това ми омръзна да бягам.