— Не разбирам.
— Все едно, Таралак Вийд. Все едно.
Тронната зала отново бе празна. Прахта улягаше, сенките се свиваха в привичните си обиталища. А от потрошения трон се усили смътно сияние, смътно се откроиха ръбове, след това — потръпване, което щеше да обезпокои всеки, ако го видеше — но същества със сетива и разум тук нямаше.
Натрошените късове дърво се стопиха и изчезнаха.
И отново на подиума се издигна Тронът на Сянка. А от него се отдели и пристъпи сенчест силует, по-плътен от всичко останало. Изгърбен, нисък, загърнат в гънки катраненочерна мъгла. От неясното петно, където трябваше да е лицето, очите, само за миг, блеснаха лъскави.
Фигурата се отдалечи от трона към открехнатата врата… жезъл от сребро и абанос изчатка тихо по каменните плочи.
Скоро след това се озова зад входа на храма и надникна навън. Там, през портата, излизаха последните. Грал… и онова смразяващо, ужасно привидение, наречено Икариум.
Гърбавата сянка за миг затаи дъх, щом джагът хвърли поглед през рамо.
И Сенкотрон видя на лицето на Икариум нещо като усмивка, съвсем смътно кимване, преди джагът да се обърне напред.
Богът кривна глава, вслушан в отдалечаващите се стъпки.
Скоро след това вече ги нямаше, бяха минали през своя портал.
Веща илюзия, сътворена от гений, задействана с появата на чужди — с всеки друг освен самия Сенкотрон всъщност, — задействана да преобрази престола на Сянка в натрошена безсилна развалина. Мийнас, заплетен с Мокра, проснати из залата невидими нишки, замрежили официалния вход. Мокра, жилки на внушение, на подкана, преодоляващи естествения скептицизъм, за да улеснят възприемането на „строшения“ трон.
По-нищожни лабиринти, но силата им — манипулирана от божии ръце. И не от ръцете на кой да е бог при това. Не… „От моите!“
Едурите си бяха отишли.
— Идиоти!
— Трима крале чародеи властват в Шал-Морзин — каза дестраянт Рун’Турвиан. — Те ще оспорят преминаването ни, адюнкта Тавори Паран, а това не може да се позволи.
— Ще се опитаме да преговаряме — отвърна адюнктата. — Всъщност да закупим продоволствие от тях. Защо да се противопоставят на това?
— Защото така им харесва.
— Много ли са силни?
— Силни? Като нищо може да се окаже, че дори с помощта на вашите магове, включително Върховния маг, ще понесем големи, може би опустошителни загуби, ако се сблъскаме с тях. Загуби, достатъчни да ни принудят да се върнем, ако не бъдем унищожени напълно.
Адюнктата погледна намръщено адмирал Нок и Бързия Бен.
Магът сви рамене.
— Дори не знам още кои са, а вече ги мразя.
Кенеб изсумтя. „И това ми било Върховен маг!“
— Подготвили сме се за това, адюнкта, и с помощта на вашите чародеи вярваме, че можем да успеем в намерението си.
— Портал — каза Бързия Бен.
— Да. Селението на Фандърей и Тогг разполага с морета. Сурови, бурни морета, но все пак плавателни. Не би било разумно пътуването ни през този свят да продължи дълго — рисковете са твърде големи, — но вярвам, че можем да оцелеем достатъчно дълго, та при връщането си да се озовем при Рога на Кюон Тали.
— Колко време ще ни отнеме това? — попита адмирал Нок.
— Няколко дни вместо месеци, сър — отвърна дестраянтът.
— Рискове, казахте — намеси се Кенеб. — Какви рискове?
— Естествени сили, Юмрук. Бури, лед. В това селение морските равнища са се снишили, защото ледът е сковал много земи. Това е свят, обхванат от катастрофални промени. Все пак сезонът, в който ще влезем, е възможно най-мекият — в това отношение наистина имаме голям късмет.
Бързия Бен изсумтя.
— Простете, дестраянт, но нищо случайно не долавям във всичко това. Някакъв дух на саваната ни тласкаше тук с тези ветрове, сякаш всеки спечелен миг е съдбоносно важен. Дух на саваната, в името на Гуглата. А сега се оказва, че сте подготвяли ритуал за отваряне на огромен портал сред морето. Този ритуал трябва да е започнал преди месеци…
— Две години, Върховен маг.
— Две години! Казахте, че сте ни очаквали — знаели сте, че идваме — преди две години? Колко точно духове и богове си играят с нас?
Дестраянтът не отвърна нищо.
— Две години — измърмори Бързия Бен.
— От вас, Върховен маг, искаме сурова сила — обременително, да, но не чак толкова, че да ви увреди.
— О, колко мило!
— Върховен маг, ще се оставите на разположение на Сивите шлемове — заяви адюнктата.
Той въздъхна и кимна.
— Кога започваме, дестраянт? — попита адмирал Нок. — И как да престроим флотата?
— Не повече от три кораба в редица на един хвърлей на къс лък разстояние. Предлагам да започнете подготовката на флотата си незабавно, сър. Порталът ще бъде отворен утре призори.