Отдясно видя грамада от айсберги — стена от лед. А откъм левия борд се издигаше брулен от ветровете бряг, вихърът тресеше широколистни дървета — дъб, бук и тук-там високо стърчащи бели пинии, стволовете им се поклащаха при всеки нов свиреп порив. Между флотата и брега имаше тюлени, главите им се мяркаха като черни точки над вълните, скалистите ивици по брега гъмжаха от тюлени.
— Ботъл — едва изграчи Фидлър, все още без да вдига глава, — кажи ми някоя добра новина.
— Минахме през портала, сержант. Грубо е и май попаднахме в море, пълно с айсберги, приближават се откъм десния борд — не, не са чак толкова близо все още. Мисля, че ще ги надбягаме. Обзалагам се, че цялата флота вече премина. Богове, катамараните на перишите все едно са направени точно за това. Късметлии са, кучите му синове. Все едно, разправят, че няма да е дълго тука, в това селение… Сержант?
Но сержантът вече пълзеше към палубния люк.
— Сержант?
— Казах добра новина, Ботъл. Например, че скоро ще пропаднем от ръба на света, нещо такова.
— О. Ами… — извика той, докато Фидлър се вмъкваше долу — има тюлени!
В нощта на зелената буря далече на север четири малазански дромона бавно се хлъзнаха в пристанището на град Малаз, флаговете на мачтите сочеха, че са от флотата на Джакатан, чиято задача бе да патрулира морето на запад от остров Малаз до остров Джени и до Рога на континента. Преди няколко месеца беше имало сблъсъци с някаква неизвестна флотилия, но нашествениците бяха отблъснати, макар и срещу сериозна цена. В пълен състав джакатанският флот наброяваше двадесет и седем дромона и шестнадесет снабдителни кораба. Според слуховете единадесет дромона бяха изгубени в многобройните схватки с чуждестранните варвари, макар че Банашар, когато чу всичко това, заподозря, че броят или е преувеличен, или обратното, в съгласие с политиката да се омаловажават имперските загуби. Истината по въпроса беше, че вече не вярваше много на нищо, независимо от източника.
Кръчмата на Кууп беше претъпкана, посетителите непрекъснато се тътреха навън да погледат нощното небе на север — където нямаше никаква нощ — и се връщаха, за да подхванат отново спорове, което на свой ред предизвикваше ново излизане. И така нататък.
Банашар беше безразличен към цялата тази суматоха — като псета на пътя, притичващи от господаря до къщата и обратно. Безкрайно и безмозъчно.
Каквото и да ставаше там някъде, беше далече отвъд хоризонта. Макар че точно заради това, признаваше с неохота Банашар, трябваше да е голямо.
Но далече. Толкова далече, че той бързо загуби интерес, поне след първата кана ейл, която пресуши. Все едно, четирите дромона, пристигнали току-що, бяха докарали двадесетима корабокрушенци. Намерени на един отдалечен риф югозападно от Рога (а какво бяха търсили дромоните точно там, помисли си за миг Банашар). Бяха ги взели и докарали до остров Малаз с четири кораба, които губеха битката с нахлуващата вода, и същата тази нощ корабокрушенците слязоха в славния град Малаз.
Намирането на корабокрушенци не беше нещо чак толкова необичайно, но това, което правеше точно тези интересни, бе обстоятелството, че само двама от тях бяха малазанци. Колкото до другите… Банашар вдигна глава над чашата си и погледна намръщено редовния си вече съпияч старши сержант Брейвън Тут, а после над него, към новодошлите, присвити около дългата маса в дъното. Не само бившият жрец мяташе погледи в тази посока, но корабокрушенците явно не се интересуваха от разговори с другите, а и техният като че ли не вървеше много, отбеляза Банашар.
Двамата малазанци бяха пияни — от кроткия, нещастен вид пиянство. Другите не пиеха много — бяха седем, а едва смогваха да се оправят с кана вино.
Адски неестествено, поне според Банашар. Но само по себе си това едва ли беше изненадващо, нали? Защото седмината бяха Тайст Андий.
— Един от ония двамата го познавам, знаеш ли — каза Брейвън Тут.
— Какво?
— Малазанците. Те ме видяха. Преди малко, когато влязоха. Единият пребледня. Така го разбрах.
Банашар изпръхтя.
— Повечето ветерани, които влизат тук за първи път, го правят, като те видят, Брейвън Тут. Някои го правят винаги. Какво е чувството, между другото? Да всяваш ужас у всички, които си обучавал някога?
— Доста приятно. Освен това не съм ги обучавал всичките. Само повечето. Свикнал съм.
— Тогава защо не ги довлечеш тук тия двамата? Да им измъкнеш историята — какво в името на Гуглата правят с проклетите Тайст Андий, между другото? Разбира се, при това, което се разправя из града, тия глупаци като нищо няма да преживеят нощта. Уикци, Седемте града, Корелри, Тайст Андий — все чужденци. А тълпата е настръхнала. Тоя град всеки момент ще избухне.