Ловци на кости

Първият помощник се надигна рязко и се огледа.

— Стражи ли?

— Не, много по-неприятно.

— Като?

— Като императрицата, тъпако.

Палет изведнъж скочи.

— Продоволствието. Ясно, сър. Тръгваме.

Кръст го изгледа как залитна към трапа. Екипажът беше пиян. Толкова по-зле за тях. При това ужасно не им стигаха хора. Беше лоша идея да се гмуркат в залива, когато потъна „Рагстопър“, с всичките тия акули. Четирима добри моряци бяха изгубени в онази нощ. „Добри моряци, лоши плувци. Странно как се връзват двете.“

Огледа се пак. „Проклятие, пак забравих, нали?“ Нямаше лодки. „Е, все нещо ще се намери.“

Четирите дромона вече влизаха в залива пред една от най-грозните бури, които беше виждал. Е, не беше съвсем вярно — виждал беше една такава преди, нали? И какво се получи от нея? „Не много… освен една планина отатарал…“

Челният дромон — флагманският на Ласийн, „Въслата“. Три след нея. Три, това беше много. „Колко в името на Гуглата, е взела със себе си? Цяла проклета армия?“

Неканени гости.

„Горкият Араган.“

22.

Кои ли бяха тези странници тогава, с познатите лица?
Изникнали внезапно сред тълпите, с очите равнодушни
и със кръвта, която капеше от дланите.
Бе скрито дотогава, маскирано под благодушна
незлобливост, ала разкриха се чертите изопнати
в пожар от злост и жертвите им стъпкаха нозете.

Кой водеше и кой го следваше, и пламъците как
тъй лумнаха във мрака, за да зяпнат всички, изтръпнали и
неразбиращи на заранта, в наследството на бликналата злоба?
Не могат воплите на ужас да ме заблудят.
Не могат да ме трогнат ридания и скръб.
Защото помня аз нощта зловеща,
мой беше взорът, блеснал във огрените от пламък локви кръв.

Кой беше странникът тогава с познатото лице?
Стопил се в лудата вълна на побеснялата тълпа
и забушувалата в черепа ми кръв кипеше лудо,
когато гмурнах се да сея гибел сред невинни,
като обърнат купел бе омразата към слабостта им,
а в мен самия давеше се този странник, този странник…

„Утрото на моето самоубийство“

Уикският погром

Кайесан

Лодката от флагманския кораб на джакатанския флот се долепи до корпуса и командирът и четирима морски пехотинци бързо се качиха на борда на „Бясната вълчица“.

Бяха от Унта, всички до един, с лъскави скъпи брони, командирът им — висок, с рехава брадичка, с воднист изнервен поглед и светлите очи. Отдаде чест първо на адмирал Нок, след това на адюнктата.

— Очаквахме ви след месеци, адюнкта Тавори.

Скръстил ръце, Юмрук Кенеб стоеше малко по-назад, опрял гръб на главната мачта, и гледаше бойците. „Парадна униформа ли е това, което носите?“ А после забеляза презрението и омразата, щом войниците извърнаха очи към Нил и Недер.

Адюнктата заговори:

— Вашето име, командир?

Лек поклон.

— Моля за извинение, адюнкта. Ексент Хадар, от дома Хадар в Унта, първороден…

— Зная фамилията — прекъсна го много рязко Тавори. — Командир Хадар, кажете на войниците си, че ако видя само още една ръка да посегне към дръжката на меча, ще плуват обратно до кораба ви. Без лодка.

Светлите очи на командира пробягаха към адмирал Нок, но той замълча.

Кенеб се отпусна — беше готов кожите да съдере на тези глупаци. „Адюнкта Тавори, нищо не ти убягва, нали? Никога. Защо продължаваш да ме изненадваш? Не, това беше погрешно — защо аз постоянно се изненадвам?“

— Моите извинения — отвърна Хадар, неискреността му бе явна, и махна с ръка към охраната си. — Имаше поредица от, хм, разкрития…

— Разкрития за какво?

— Уикското съучастничество в избиването на вярната армия на Пормквал при Ейрън, адюнкта.

Кенеб го зяпна слисано.

— Съучастничество? — Гласът му излезе толкова хриплив, че думата едва се чу.

Лицето на адюнктата се беше изкривило от такава ярост, каквато Кенеб не беше виждал у нея досега, но пръв заговори адмирал Нок.

— Що за безумие е това, командир Хадар? Верността и службата на уикците беше и си остава безукорна.

Свиване на рамене.

— Казах вече, адмирале. Имаше разкрития.

— Да оставим това — отсече адюнктата. — Командире, защо патрулирате в тези води?

— Императрицата заповяда да разширим обхвата си — отвърна Хадар. — По две причини. Първо, имаше нападения от неизвестен противник, на черни бойни кораби. Досега сме имали шест сблъсъка. Първоначално корабните ни магове не бяха в състояние да се противопоставят на магията на черните кораби и поради това пострадахме в сраженията. Оттогава обаче увеличихме състава и калибъра на кадрите. Отказът от магия в битките значително изравни нещата.