— Какво е шарнирна карта? — попита Ботъл и най-после седна на мястото си.
— Копеле — знаех си, че не мога да разчитам на теб. Тя е центърът, разбира се. Допий го това вино — вече трябва да пиеш ром. Умен си, нали? Сега Юмрук Кенеб, виж, това е любопитно. Властелин на Вълци, тронната карта на Върховен дом Война, и изглеждат застрашително, нали… Юмрук, къде се крие Гръб напоследък?
— На кораба на Нок — отвърна Кенеб стъписано и някак странно уплашено.
— Добре, това ви изхвърля от играта, макар че получавате още четири карти, тъй като направихме корекция в курса и североизточният нос вече е на два хвърлея на щирборд. До седемдесет секунди ще сме възможно най-близо до оня скалист бряг, а корабът на Нок ще е още по-близо и Гръб ще скочи през борда. Той има трима приятели, които живеят в пещерите в скалата, и ето ги техните карти… — Още три се хлъзнаха малко извън центъра на масата. — Корона, Скиптър, Сфера. Хмм, нека да ги пренебрегнем засега.
Кенеб се надигна от стола си.
— Ще се хвърли през борда?!
— Спокойно, ще се върне. Така. Стигаме до картата на адюнктата. Дом на Война, Стражи на Пътя, или Мъртвите — името е несигурно, така че си изберете. — Хвърли друга карта и тя се хлъзна върху предишната. — Опонн. Както си мислех. Тепърва трябва да се вземат решения. Дали ще е Бутването, или Дръпването? И какво има то общо с тази? — Поредната прелетя и кацна в средата, срещу Калам и Бързия Бен. — Херолд на Върховен дом Смърт. Явно неактивна и остаряла карта в това поле, но виждам Ръждива ръкавица…
— Какво? — попита Калам Мекхар.
— Точно пред мен. Ново питие, което Ботъл в своето пиянско състояние току-що изобрети. Ром и вино — петдесет на петдесет, войник, сипи и на нас — ти също, заради тая физиономия, дето я направи.
Кенеб се потърка по лицето. Беше отпил само глътка от виното, но се чувстваше пиян. „Горещо е тук.“ Сепна се, когато четири карти се появиха в редица пред едната, спряла се вече пред него.
— Предач на Смърт, Кралица на Мрак, Кралица на Живот и, хо, Кралят във Вериги. Като подскачане от камък на камък през потока, а? С жена си ли очаквате да се видите скоро, Юмрук? Забравете. Зарязала ви е заради един унтски благородник и божичко, ако не е Екзент Хадар. Обзалагам се, че тогава си е извърнал очите, вероятно ви е пренебрегнал грубо, това е и гузна съвест, и самодоволство, знаете. Слабият характер трябва да е пленил сърцето й — но погледнете се, сър, изглеждате адски облекчен и тази ръка ни захлупва всички, и макар че бяхте аут при печеленето, сте вътре в губенето, но в този случай печелите губейки, тъй че отпуснете.
— Ми, дано д-дано да не п-печеля в тия ръце — изломоти Ботъл.
— Няма — обърна се Фидлър към него. — Ти го даваш леко. Тя играе и прибира, тъй че… — Една карта издрънча пред облещения войник. — Смъртоубиец. Вече можеш да спиш, Ботъл, съвсем си свършил за тая нощ.
Очите на Ботъл се затвориха, столът му изстърга назад и той се прекатури. Кенеб чу как главата му дрънна на дъсчения под. „Да, това би било хубаво. Екзент Хадар. Богове, жено, наистина ли!“
— А Калам как стига от Херолд на Смърт до Обелиск? Да видим. А, Крал на Върховен дом Сянка! Тая мазна хлъзгава тапа, о, вижте го само колко е самодоволен! Въпреки потта на горната му устна… Кой се е смразил тука? Вдигнете ръце, моля.
Неохотно… Калам, Т’амбър, след тях и Апсалар.
— Добре, това става все по-гадно… сега бутилките са при теб, Апсалар, след като Ботъл вече е затапен. Тази е за тебе, Т’амбър. Дева на Смърт, това ти се пада. Ти си аут, тъй че отпусни. Калам е изстинал, но не получава друга карта, щот’ не му трябва, а вече знам кой го бутат и кой го дърпат, и ще добавя името в поменика, скоро. Сега за тия с горещата кръв. Бързия Бен получава Консорт във Вериги, но той е от Седемте града и наскоро спаси живота на сестра си, тъй че не е толкова зле, колкото би могло. Все едно, толкова за вас. Е, кой напуска?
Мълчание. Кенеб вдигна натежалата си глава и объркано огледа разпилените по масата карти.
— Май ще сме аз и ти, сержант — каза тихо адюнктата.
— Студено ли ви е? — попита Фидлър и пресуши поредната чаша „Ръждясала ръкавица“.
— Не.
— Горещо?
— Не.
Фидлър кимна и тресна празната чаша пред Апсалар да му я допълни с вино и ром.
— Добре. — Метна една карта надлъж по масата и тя се спря точно върху първата. — Господар на Колодата. Гъноуз Паран, адюнкта. Брат ви. Дори хладното желязо, Тавори Паран, трябва да се кали. — Вдигна още една карта и я постави пред себе си. — Жрец на живот, ха, името си го бива. Играта свърши.
— Кой печели? — попита шепнешком адюнктата, беше пребледняла като платно.