— Няма достатъчно кейове за тази флота в пристанището, императрице. Може би ще пристават в определен ред…
— Не.
Той замълча отново, но усети как потта изби под дрехите му.
— Първият й ход — прошепна Ласийн. В тона й имаше някаква възбуда — или мрачно задоволство.
Ветропоказателят на кулата зад тях вяло изскърца и Перла потръпна. „Да, в такава безветрена нощ…“ Погледна към града долу и видя огрени от факли улици. „Искрите се разпалват. Вестта за пристигането в залива препуска от уста на уста, жадно като похот. Уикците са се завърнали и тълпата вече се събира… събужда се яростта.“
„Затова искаш корабите да се доближат, императрице. Въжетата да се стегнат здраво.“
„Жертвите ти трябва да слязат, пламъците — да забушуват.“
Тя се обърна.
— Последвай ме.
Покрай наблюдателницата, през прохода, до самата цитадела. Крачеше твърдо, почти нетърпеливо. Минаха през сводестия вход между двата загърнати и закачулени силуета на Нокти; той усети разтворените им лабиринти, невидимата сила, кипнала в невидимите им длани.
След това — дълъг слабо осветен коридор с разкъртени каменни плочи по огромната пукнатина, раздрала цялата крепост. „Някой ден цялото това проклето място ще се срути в залива, и толкова по-добре.“ Разбира се, инженерите и маговете бяха уверили всички, че рискът от това ще дойде чак след половин столетие. „Толкова по-зле.“
Императрицата поведе наляво — о, да, тя познаваше всичко тук много добре. Нали тук преди години беше убила императора и Танцьора. „Убийство. Ако може да се нарече така. По-скоро неволно подпомогнато.“ После друг коридор, накрая — вратите на заседателната зала. Пред тях стояха други двама Нокти, онзи вляво се обърна, щом ги видя, и отвори вратата тъкмо навреме, та императрицата да влезе, без да забави крачка.
Перла я последва и щом прекрачи прага, спря.
Пред него имаше дълга Т-образна маса. Подредба за трибунал. В челото на оста бе поставен трон, а от двете страни вече седяха двама души — и двамата станаха, щом видяха Ласийн.
Малик Рел.
И Корболо Дом.
Перла с усилие потисна отвращението си. Точно пред него бяха гърбовете на три стола, на късата страна. Той се поколеба, после попита:
— Къде трябва да седна, императрице?
Тя се настани бавно на трона, изгледа го и повдигна вежда.
— Перла, не очаквам да присъствате. В края на краищата не изразихте някакъв интерес да видите отново адюнктата, така че ще ви освободя от това бреме.
— Разбирам. Тогава какво се очаква да направя?
Джисталският жрец се окашля и заговори:
— Обременителна, но важна мисия ви се пада, Перла. Нужна е организация, нали? Изпращане на Ръка, която ще намерите събрана при Портата. Единично убийство. Пияница, който посещава гостилницата „Обесения“ на Кууп. Името му: Банашар. След това можете да се върнете в квартирата си и да чакате нови заповеди.
Очите му останаха приковани в императрицата. Тя го гледаше съсредоточено, но не издаваше нищо, сякаш го предизвикваше да зададе въпроса, който толкова копнееше да изрече: „Откога един Нокът получава заповеди от джисталски жрец на Маел? Докаран тук в окови не толкова отдавна?“ Но знаеше, че мълчанието й му дава отговор. Откъсна погледа си от нея и се вгледа мълчаливо в Корболо Дом. Напанският кучи син носеше отличителните знаци на Върховен юмрук. Видя самодоволното му, презрително изражение и ръцете го засърбяха. „Два ножа, любимите ми. Бавно режат това лице — цялото — богове, остави това — мога да забия нож точно в този миг в проклетото му гърло — може да се окажа достатъчно бърз, а може би не. Това е проблемът. Скритият в тази зала Нокът ще ме ликвидира, естествено, но може би не го очакват… не ставай глупак, Перла.“ Погледна отново. Ласийн и нещо в погледа й му подсказа, че разбира изцяло желанието, с което се бори… и че й е смешно.
Все пак се поколеба. Сега бе моментът да възрази. Да се опита да я убеди, че е поканила двама лешояди, кацнали на раменете й, и че те са гладни не за онези, които скоро щяха да седнат срещу тях — не, искаха трона, край който седяха. „И те ще те убият, Ласийн. Ще те убият.“
— Можете да напуснете — изсъска му Малик Рел.
— Императрице — заговори Перла с усилие, — моля, преценете добре думите на Тавори тази нощ. Тя е вашата адюнкта и нищо не е променило това. Никой не може да промени това…