— Благодаря ви за съвета, Перла.
Той отвори уста да добави още нещо, но замълча. Поклони се на своята императрица, обърна се и напусна залата.
„И тъй, Перла, хвърляш го в нозете на Тавори. Всичко. Проклет страхливец.“
„Все пак кой уби Лостара Юил? Е, адюнкта, такива злодеяния рано или късно се плащат.“
Така да бъде. Тази нощ беше тяхна. Корболо Дом щеше да оправи в друга нощ, когато му е удобно. Точно така. И може би онзи хилещ се гущер жрец също. Защо не? Топър го нямаше, навярно беше мъртъв. Тъй че Перла щеше да действа. В името на Империята. Не в името на Ласийн, а на Империята, а това беше случай по-ясен от всеки друг, който можеше да измисли — на сблъсък между двете вярности. „Но както винаги с Нокътя, както беше и с теб преди време, императрице, изборът е очевиден. И наложителен.“
При цялата дързост на мислите му, докато слизаше към двора, друг глас не преставаше да шепне, да се врязва в ума му дълбоко. Една дума. Разяждаше като киселина, една дума само…
Страхливец.
Навъсен, Перла слизаше по етажите към изхода на цитаделата. Чакаше го Ръка, за да й се даде задачата да убият един пиян бивш жрец. И в това също така беше изчаквал твърде дълго. Можеше да направи така, че нещата да излязат на открито, да се добере до Тайсхрен — кучият му син буквално се беше самопогребал въпреки гнездото скрити помагачи. О, имперският Върховен жрец държеше да е близо до нещата. „Само да не е въвлечен.“
Горкият Банашар. Измъчен, объркан схолар, който само искаше да поговори с един стар приятел. Но Малик Рел държеше Тайсхрен да не бъде обезпокояван. „Защото джисталският жрец си има свои планове.“
Ласийн наистина ли беше глупава? Нямаше как да им се е доверила. Тогава кое беше ценното в поставянето на двамата в онази зала? Да извади от равновесие Тавори? „Да я извади от равновесие? По-скоро шамар в лицето. А необходимо ли е това, императрице? Да оставим Тавори, ти просто не можеш да използваш хора като Малик Рел и Корболо Дом. Те ще се обърнат срещу теб като лешояди, каквито са.“
Рискът с пускането на лъжливи слухове бе когато се окажат прекалено успешни и лъжецът попадне в капана на собствената си лъжа. И Перла започваше да схваща нещо… като възможност. За да се съсипе името на Колтейн, трябваше да се въздигне това на врага му. Корболо Дом, от предател — в герой. Някак… „Не, не искам да знам подробностите.“ След това Ласийн нямаше да може да екзекутира или затвори един герой, нали? Всъщност щеше да й се наложи да го повиши. „Влязла си сама в капана, императрице. Но не мога да повярвам, че не го съзнаваш…“
Забавиха крачка. Беше стигнал на приземния етаж, на десет стъпки от задната врата, която щеше да го изведе покрай основата на стената, до загърнатата в сенки пътека към Портата.
„Какво тогава искаш да кажеш на адюнктата? За крайната опасност, в която си изпаднала? Ще помолиш Тавори… за помощ? Тя като влезе в залата, ще бъде ли в състояние да види и разбере молбата ти? В името на Гуглата, Ласийн, това може ужасно, ужасно да се обърка.“
Спря. Можеше да направи нужното, точно сега. Да иде до източната кула и да отвори с ритник вратата на Тайсхрен. Да каже тоя глупак онова, което трябваше да чуе. Можеше да…
Две качулати фигури пристъпиха пред него. Нокти. Поклониха се, после мъжът отляво заговори:
— Нокът. Осведомени сме, че обектът ни се е настанил в гостилницата „Обесения“. В уличката зад нея има отходен ров, който ще посети през нощта.
— Да — отвърна той, почувства се изведнъж изтощен. — Това ще е идеално.
Двамата пред него изчакаха.
— Друго има ли?
— За подобни неща вие трябва да заповядате.
— Кои неща?
— Убийство на нежелани лица, сър.
— Да. Продължете.
— Просто това, сър. Обектът ни беше посочен от… другаде. От един, който очакваше безрезервно подчинение.
Перла присви очи.
— Убийството тази нощ… Няма да се подчините без пряката ми заповед.
— Искаме… потвърждаване.
— Не потвърди ли самата императрица думите на джисталеца?
— Не, сър. Тя… нищо не каза.
— Но присъстваше.
— Да.
„Как да го разбирам това?“ Дали просто не му даваше достатъчно свобода? Или и тя беше уплашена от Тайсхрен и затова с радост оставяше на Малик Рел да ликвидира Банашар? „Проклятие! Не знам достатъчно.“ Значи нямаше избор… засега.
— Добре. Заповедта е дадена.
„Нокътят не е твой, Малик Рел. А императрицата се… въздържа. Не, изглежда, че докато — и ако — Топър се върне, Нокътят е мой. И колко удобно, че доведе със себе си шестстотин души, Ласийн…“
Двамата убийци се поклониха и излязоха през задната врата.
Но пък защо ли имаше чувството, че е използван? И нещо по-лошо — защо като че ли това вече не го притесняваше? Не, всичко беше наред. Днес нямаше да мисли, просто щеше да се подчини. Виж, утре е друга работа, нали? „Утре ще изгазя каквото остана. И ще реша каквото трябва да се реши. Точно така, императрице. Утре новият Старши на Нокътя разчиства къщата. И може би… може би точно това искаш от мен. Или вече го поиска, защото не само заради адюнктата събра този трибунал, нали? Ти току-що ми даде власт над шестстотин убийци-магове, нали? За какво друго могат да служат те?“