— Капитане. Стройте хората да изчакаме адюнктата — нареди Баралта.
Тя погледна надясно и видя отряда на Имперската гвардия — пробиваше си път през гъстата тълпа.
Тене Баралта също ги забеляза.
— Недостатъчно. Както подозирах. Ако тази тълпа надуши кръв…
Лостара се обърна към ротата Червени мечове. Лицето й остана безизразно, но беше готова да се изсмее презрително. „Както кажеш, Юмрук. Само не очаквай да повярвам на всичко това.“
В същия миг грохот раздра въздуха и небето над залива лумна ярко.
Банашар огледа примижал тълпата през облаците дим и изсумтя:
— Не е тука. Всъщност не съм го виждал от дни… струва ми се. А ти, старши сержант?
Брейвън Тут сви равнодушно рамене на въпроса на Мъдслингър.
Войникът погледна мълчаливия Гентур и рече:
— Просто е така, старши. Първо ги губим, после чуваме едно друго и събираме нещата, нали?
Косматият ветеран се озъби.
— О, да, Мъдслингър. Сега се разкарай, преди да съм вързал пълно буре на гърба ти и да те пратя на бегом да обиколиш пристанището.
— Не може да го направи, нали? — попита Гентур приятеля си.
Но Мъдслингър беше пребледнял.
— Изобщо не забравяте, нали, сър?
— Обясни го на приятеля си. Но не тука. Пробвай в задната улица.
Двамата войници заотстъпваха смутено към масата си.
— Винаги съм обичал да си мисля, че гадната репутация обикновено е незаслужена. Дължи се на вроденото съмнение и може би на някаква искрица вяра в човечността, която припламва от време на време. Но с теб, Брейвън Тут, подобен оптимизъм явно се оказва заблуда.
— Прав си. И какво?
— Нищо.
Чуха викове отвън на улицата. Скоро заглъхнаха. Така вървеше през цялата вечер. Блуждаещи банди тъпаци, които търсеха кого да тероризират. Настроението в града беше мрачно и гадно и ставаше все по-зле с всяко отекване на камбана, и като че ли без никаква причина. Макар че, напомни си Банашар, това вече се беше променило.
Е, може би нямаше определена причина. Само дето беше дошла… жертва.
— Някой ръга с нож — изръмжа Брейвън Тут.
— Заради имперската флота е — отвърна Банашар. — Ненавреме, с всичките уикци на корабите, и другите чужденци с тях, според мен.
— Не пиеш много, Банашар. Болен ли си нещо, или какво?
— По-лошо — отвърна той. — Взех решение. Есента дойде. Човек може да го усети във вятъра. Червеите пъплят към брега. Това е сезонът на Д’рек. Тази нощ ще говоря с имперския Върховен маг.
Старши сержантът го изгледа навъсено.
— Май каза, че такъв опит ще ти донесе бърза смърт. Освен ако не искаш точно това, разбира се.
— Смятам да се измъкна от преследвача си в тълпата — каза тихо Банашар, надвесен над масата. — Ще хвана по крайбрежната, поне до моста. Чувам, че там имало градска стража, избутват безмозъчните кретени от кейовете — богове, докъде може да стигне човешката глупост! Това на тия кораби е армия!
— Някой ръга, както казах. Гледай само да го срещнеш. Та да мога да натикам юмрука си в лицето му и да видя как ще излезе през тила. Мръсно ще е, но бързо, а кучият син си го заслужава.
— За какво говориш?
— Няма значение.
— Е — каза бившият жрец с повече дързост, отколкото изпитваше всъщност, — сега или никога. Утре ще те черпя бутилка малазанско тъмно…
— Което ме подсеща — ти май винаги намираш пари. Как става тая?
— Храмови хазни, Брейвън Тут.
— Крал си от храма на Д’рек тука?
— Хе, това беше добро. Тука, да. И от всички други, които съм посещавал. Намирах ги къде са скрити, само аз можех да се добера до тях. Проблемът е, че се чувствам гузен всеки път, щом щипна от тях. Никога не взимам много — няма смисъл да привличам крадци, нали. Но това е само извинението ми. Както казах, гузен съм.
— Значи ако те убият тази нощ…
Банашар се ухили и вдигна ръце.
— Пуфф! Всичкото. Изчезва. Завинаги.
— Добър номер.
— Искаш ли да ти го оставя?
— Гуглата да ме вземе, не! Какво ще правя със сандъци пари?
— Сандъци ли? Скъпи ми старши сержант, цели стаи по-скоро. Все едно, утре ще се видим… или няма. Ако не — радвам се, че се запознахме, Брейвън Тут.
— Забрави го това. Утре, както каза.
Банашар кимна, обърна се и се запровира през гъмжилото към изхода.
Останал сам на масата, Брейвън Тут бавно вдигна халбата, почти затворил очи. За всеки на повече от крачка-две от него щяха наистина да изглеждат затворени, тъй че фигурата, която припряно стана и се шмугна като пепелянка след Банашар, не забеляза изобщо съсредоточения поглед на старши сержанта. Малките очички я проследиха за миг, преди Брейвън Тут да довърши бирата на три бързи глътки. След това огромният космат мъж се надигна тромаво, олюля се и се подпря на масата.