Току-що нещо беше паднало в морето зад залива с останалия на котва флот и грохотът от удара все още отекваше, макар нощният мрак вече да заличаваше светлината от яркото огнено кълбо. Въздухът бе натежал от миризмата на нажежена пара.
Липсата на реакция спрямо това събитие, от страна на адюнктата и на Т’амбър поне, се беше сторила странна на Кенеб. Моряците бяха реагирали с много викове, жестове „да пази зло“ и оживени приказки, но пък това трябваше да се очаква.
„Да си го признаем, моментът не беше много благоприятен.“ Нищо чудно, че хилядната тълпа, която ги чакаше, крещеше за някакви поличби.
Юмрукът отново насочи вниманието си към приближаващия се отряд.
Тавори се готвеше да слезе, но Кенеб я спря:
— Канят се да дойдат на борда, адюнкта.
Тя се намръщи, после кимна и отстъпи. Т’амбър застана вляво от нея.
По дъсченото мостче изтропаха ботуши и капитанът спря на стъпка от палубата. Огледа се нерешително. Кенеб пристъпи напред.
— Добър вечер, капитане. Аз съм Юмрук Кенеб, Осми легион, Четиринадесета армия.
Миг колебание, после капитанът отдаде чест.
— Юмрук Кенеб. Нося заповед за адюнкта Тавори Паран. Може ли да се кача на борда?
— Разбира се.
Откъм тълпата, напираща зад редицата войници на пристанището, долитаха викове, повечето неразбираеми, но общо взето — ругатни и закани по адрес на Червените мечове. Капитанът леко потръпна, после пристъпи напред и спря пред адюнктата.
— Императрицата ви очаква. В Твърдината на Мок. Във ваше отсъствие командването на Четиринадесета армия временно се възлага на мен, във връзка с дебаркирането и разквартируването.
— Разбирам — каза Тавори.
Капитанът неловко помръдна на място, сякаш беше очаквал възражение, сякаш липсата на реакция от нейна страна беше последното, което бе предвидил.
— Струва ми се, че транспортните кораби стоят на котва в залива, адюнкта.
— Да, така изглежда, капитане.
— Ще се наложи това да се отмени незабавно.
— Капитане… как се казвате всъщност?
— Адюнкта? Моля за извинение. Ринаг. Капитан Ринаг, от Имперската гвардия на Унта.
— А, значи сте придружили императрицата до острова. Обичайното ви местопребиваване е в Дворцовата гвардия.
Ринаг се окашля.
— Вярно е, адюнкта, въпреки че междувременно отговорностите ми се разшириха…
— Т’амбър — прекъсна го Тавори. — Моля, доведете Калам Мекхар. Смятам, че ще го намерите на кърмата. — Изгледа продължително капитана и го запита: — Императрицата заповядва да се явя при нея сама?
— Ъъъ, не беше изрична…
— Добре…
— Извинете ме, адюнкта. Както казах, не беше изрична, с едно изключение.
— Какво?
— Върховният маг Адефон Делат трябва да остане на борда, докато не бъде заповядано друго.
Тавори за миг се намръщи, после повтори:
— Добре.
— Мисля, че говорех за отмяна на заповедта за закотвяне…
— Това го оставям на вас, капитан Ринаг — отвърна адюнктата. В същия миг дойде Т’амбър, с Калам след нея. — Ще се възползваме от вашия ескорт, както и на Червените мечове на Юмрук Баралта, за да осигурят преминаването ни през тълпата. — Махна отсечено на Т’амбър и убиеца да я последват и тръгна по мостчето.
Объркан, капитанът ги изгледа как слизат на кея. Няколко кратки заповеди на строените долу имперски стражи, небрежен жест към Тене Баралта и войниците му да ги последват, и двете групи нервно се престроиха от двете страни на Тавори и двамата й спътници и тръгнаха.
Ринаг се обърна към Кенеб.
— Юмрук?
— Да?
— Ами…
— Нещата не тръгнаха според плана ли, капитане? — Кенеб пристъпи към него и го потупа по рамото. — Помислете, можеше да е и по-лошо. Поправка. То е много по-лошо.
— Вече не — сопна се офицерът, най-после ядосан. — Сега аз командвам Четиринадесета армия, Юмрук Кенеб, и заповядвам следното: дайте сигнал на адмирал Нок. Ескортните да се оттеглят и незабавно да отплават за Унта. Сигнализирайте на чуждата флота да излязат на котва извън залива, отсам плитчините северно от Твърдината на Мок. Ще ги насочи лоцман. После: сигнал за транспортните — ще установим номерация. След това на групи по петнадесет ще вдигат котва и ще подхождат към определените пристани. Дебаркирането ще започне колкото може по-скоро, Юмрук. След това войниците трябва да се разоръжат и снаряжението им да се предостави за транспортиране.
Кенеб почеса брадясалата си буза.
— Защо стоите така и не действате, Юмрук Кенеб?
— Мъча се да реша откъде да започна, капитане.