— В смисъл?
— Добре, все едно. Първо, независимо дали командвате Четиринадесета армия, или не, вие не надвишавате по ранг адмирал Нок. Сигнализирайте му колкото си щете. Той ще постъпи така, както реши.
— Дадени са ми заповеди от императрицата…
— Той ще трябва да ги види тези заповеди, капитане. Лично. Адмиралът е много прецизен по въпросите на протокола. Вярвам, че разполагате с въпросните заповеди?
— Разбира се, че разполагам! Сигнализирайте му да дойде на борда!
— Уви, той няма да се подчини.
— Какво?
— Виж, колкото до перишите — чуждия флот, капитан Ринаг — единственото командване, което те признават при тези обстоятелства, е собственото им. Отправете им своята покана, разбира се, но гледайте наистина да е покана. За да не се обидят, а ви уверявам, капитане, едва ли желаете да се обидят.
— Не ми оставяте никакъв избор, освен да ви освободя от командването, Юмрук.
— Моля?
— Дадох ви заповедите си, а вие продължавате да стоите тук…
— Ами точно в това е проблемът, капитане. Нито една от вашите заповеди не може да се изпълни, защото императивът, стоящ над тях, не може да бъде отменен нито от вас, нито дори от самата императрица.
— За какво говорите?
— Моля, последвайте ме, капитане — отвърна Кенеб.
Отидоха при кърмата. Огромните транспортни кораби в залива се поклащаха като гигантски задрямали зверове.
— Вярно, че тъмнината засега го скрива — заговори Кенеб. — Затова е разбираемо, че все още не сте схванали. Но позволете да ви насоча погледа, капитане, към най-високия сигнален флаг по най-близките кораби. Флаг, идентичен с този на дромоните на Нок. След малко, щом онзи облак се отдръпне от луната, с благословията на Опонн ще има достатъчно светлина, с чиято помощ да видите. Има си указ, капитане, свързан със самото оцеляване. Изглежда, забравяте, че Четиринадесета армия и имперската флота идват от Седемте града.
Облакът леко се хлъзна встрани от замъглената призрачна луна и достатъчно светлина облиза вълни, кораби и флагове, та Ринаг да може да види. Капитанът затаи дъх. И ахна:
— Богове подземни!
— А Седемте града — кротко продължи Кенеб — беше поразен от изключително опасна чума. Която, както сигурно вече разбирате, неизбежно е донесена с нас. Тъй че, капитане, разбирате ли вече защо не можем да се подчиним на заповедите ви?
Ринаг се обърна към него, очите му бяха изпълнени с ужас и паника, и попита хрипливо:
— А този проклет кораб? А другите, които слязоха току-що? Юмрук Кенеб…
— Не са заразени, капитане. Както и корабът, от който дойдоха Червените мечове. В противен случай нямаше да пристанем. Все едно, освен сигналните флагове между корабите няма никакъв контакт. По ясни причини. Предполагам, ако смятате, че императрицата все пак ще настои всички ние да слезем на брега, независимо от убийствената напаст, която присъствието ни ще донесе на остров Малаз — и на целия континент, неизбежно — можете да настоите общият ни жест на състрадание и милост да бъде отменен. Безспорно името на капитан Ринаг ще добие легендарен статут, поне сред поклонниците на Полиел — нищо лошо да се погледне позитивно на нещата, не мислите ли?
Приближаваха се в стегнат строй към преградилата улицата стража. Калам охлаби дългите ножове в каниите, погледна наляво и видя до себе си капитан Лостара Юил.
— Съветвам ви да извадите оръжията си — каза й. — Това би трябвало да ги накара да се отдръпнат.
— И ще почнат да хвърлят тухли и камъни — тросна се тя.
— Съмнявам се. Ние сме за императрицата, не за тях. Онези, които жадуват да изтрепят, са на транспортните. Уикците. Хундрилските Изгорени сълзи.
— Много хитро беше това, с флаговете — изсумтя Лостара.
— Юмрук Кенеб.
— Наистина?
— Да. — Калам се усмихна. — Предач на Смърт. По-хубава лъжа не можеш да измислиш. Фид сигурно си е сцепил устата от хилене. Ако не се дави де.
— Да се дави ли?
— Скочил е през борда, преди „Силанда“ да прибере греблата. Според мен Геслер и Сторми също са с него.
Стигнаха редицата на градската стража и тя се раздвои, за да ги пропусне.
Оръжията изсъскаха от ножниците и стена от щитове се стегна около Червените мечове.
И точно както беше предсказал Калам, тълпата се смълча настръхнала и заотстъпва от двете страни, за да пропусне ескорта.
— Е — измърмори убиецът, — очертава се дълъг и скучен път. Разумна идея беше, между другото, капитане — Юмрукът ви да реши да действа по свое усмотрение.
Тя го сряза с такъв поглед, че той чак се изпоти, и попита:
— Нима, Калам Мекхар?
— Ами…
Тя отново погледна напред и прошепна:
— Юмрукът още не е започнал.
„Хм… О, това хич не е добре.“