— Знам. Точно затова не искам да изляза навън, без тая проклетия да е заредена.
— Ти се радвай, че не си уикец.
— Първия мразещ уикците, който ми падне, това яйце му го бутам в трапезарията. Я кажи, Брейвън Тут още ли живее в Долния? До Кулата на Обо?
— Там си е.
Хелиан влачеше Банашар по криволичещата уличка — поне изглеждаше криволичеща, както се блъскаха от стена в стена. И говореше:
— Мислеше си, че си се измъкнал, нали? Няма начин. Не, със сержант Хелиан си имаш работа ти. Мислил си, че няма да те преследвам из половината свят? Проклет глупак…
— Идиотка. Половината проклет свят?! Аз просто се върнах на пристанището и отплавах за Малаз.
— И мислеше, че ще ме изиграеш, нали? Забрави. Вярно, следата беше изстинала, но не чак толкова. И си ми в ръцете. Заподозрян, търсен за разпит.
Излязоха на по-широка улица. Вляво имаше мост. Хелиан се намръщи и забута пленника си към него.
— Казах ти го още първия път, сержант! — сопна се Банашар. — Нищо общо нямам с онова клане — същото се беше случило във всеки проклет храм на Д’рек и то точно по едно и също време. Не разбираш — трябва да стигна до Твърдината на Мок. Трябва да се видя с Имперския маг…
— Оная змия! Знаех си — заговор! Е, с него ще се оправя по-късно. Един масов убиец по един, винаги го казвам.
— Това е лудост, сержант! Пусни ме — мога да обясня…
— Спести си обясненията. Първо имам няколко въпроса към теб, и гледай да им отговориш!
— С какво? — изсмя се той. — С обяснения?
— Не. С отговори. Има разлика…
— Нима? Каква е разликата?
— Обяснения са това, дето хората го използват, когато трябва да излъжат. Винаги можеш да ги познаеш, щот’ изглежда уж че са изяснили нещата, а всъщност е точно обратното и те го знаят, и ти го знаеш, и те знаят, че го знаеш, и ти знаеш, че те знаят, че ти го знаеш, и те те знаят, и ти ги знаеш, и може да излезете да му ударите една кана — обаче кой плаща сметката? Ей това искам да знам.
— Е, а отговорите?
— Отговорите са това, дето получавам, когато задавам въпроси. Отговори са, когато нямаш избор. Аз питам, ти казваш. Пак питам и ти казваш още. После ти чупя пръстите, щот’ не ми харесва т’ва дет’ казваш, щото тия отговори не обясняват нищо!
— А! Значи всъщност искаш обяснения!
— Не и преди да ми дадеш отговорите!
— Тогава какви са ти въпросите?
— Кой е казал, че имам въпроси? Всъщност все едно, аз вече знам какви са ти отговорите. Няма смисъл от въпроси, наистина.
— И няма нужда да ми чупиш пръстите, сержант, вече се предавам.
Хелиан го задърпа отново. Спря, огледа се и се намръщи.
— Къде сме?
— Зависи. Накъде ме водеше?
— При корабите.
— Идиотка. Тръгнахме в грешна посока. Трябваше да се обърнеш още там, където ме хвана…
— Но не съм, нали? Какво е онова там?
Банашар погледна намръщено към мрачното неосветено здание точно зад ниската стена, покрай която вървяха, и изруга.
— Скръбният дом.
— Кръчма ли е?
— Не. И да не си и помислила да ме влачиш там.
— Жадна съм.
— Имам идея, сержант. Може да идем при Кууп…
— Далече ли е?
— Право напред и…
— Забрави. Това е капан. — Задърпа го надясно и продължиха покрай фасадата на Скръбния дом, после по къса задна уличка с неизмазани стени, след това наляво. Хелиан спря и посочи през улицата. — Това там какво е?
— Пивницата на Смайли. По-добре не влизай там, плъховете ходят там да мрат…
— Идеално. Черпиш едно пиене. После отиваме при корабите.
Банашар се почеса по темето.
— Както искаш. Разправят, че бирата, дето варят там, е с вода, течаща от Скръбния дом, а и собственикът…
— Какво?
— Свързан бил със стария мъртъв император, разправят — кръчмата била на самия Келанвед, разбираш ли.
— Императорът е имал кръчма?
— Да, Танцьора му бил партньор. И една слугиня имали, викали й Въслата…
Тя го разтърси.
— Това, че зададох въпроси, не значи, че искам отговори, особено такива, тъй че млъкни!
— Извинявай.
— Едно пиене и се връщаме при корабите и плуваме…
— Какво?!
— Спокойно. В залива няма удавени паяци.
— Няма, да. Само змиорки кръвопийци! Като тая, дето виси зад ухото ти. Вече е изсмукала всичката кръв от половината ти лице. Черепът ти не е ли изтръпнал вече от едната страна?
Тя го изгледа ядосано.
— Не съм ти давала разрешение да задаваш въпроси. Това го правя аз. Запомни. — След това тръсна глава. Нещо дълго и подуто я плесна по врата. Хелиан посегна, докопа змиорката и я откъсна. — Оу! — Изгледа с яд гърчещата се в шепата й твар, после я пусна на земята и я смаза с пета. Лигава черна слуз плисна настрани. — Видя ли, Банашар? Само да ми създадеш неприятност, това ще ти се случи.