— Не всеки използва вратата.
Калам кимна мълчаливо и продължи. Излезе във вътрешния двор на цитаделата, с разкъртените каменни плочи, старата кула вляво, самата твърдина — леко вдясно. Адюнктата вече беше на средата му.
Калам примижа към навъсената луна. Лек ветрец забърса лицето му, топъл и сух, погали избилите по челото му капки пот. Някъде горе за миг проскърца ветропоказател. Убиецът продължи след другите.
От двете страни на входа на цитаделата пазеха двама Нокти — необичайна охрана. Калам се зачуди къде ли са тази нощ пребиваващият тук Юмрук и гарнизонът му. „В подземията някъде сигурно, мъртво пияни. Гуглата знае, точно там щях да съм на тяхно място.“ Не и Лубен, разбира се. Той беше стар колкото самата Порта на Рампата — открай време беше тук, още от времето на императора и дори, стига слуховете да бяха верни, още от управлението на самия Мок.
Докато минаваше между двамата професионални убийци, и двамата кривнаха глави към него. Насмешливо признание, реши той. Или нещо по-лошо. Не отвърна, а продължи по широкия коридор.
Отпред ги очакваше друг Нокът, загърнат в наметало и закачулен. Поведе ги към стълбището.
Изкачиха два етажа и влязоха в някакво преддверие. Тене Баралта нареди на Червените мечове да останат тук — всички освен Лостара Юил. След това шепнешком отпрати двама нанякъде. Адюнктата гледаше всичко равнодушно. Калам обаче го хвана яд на Баралта за явния акт на подчертана независимост — сякаш Юмрукът освобождаваше себе си и своите Червени мечове от всякаква връзка с адюнктата и Четиринадесета армия.
Нокътят ги поведе отново напред, по нов коридор. Стигнаха до двукрила врата. Не беше обичайното помещение за официални срещи, знаеше Калам, намираха се в рядко посещаван сектор на цитаделата. На стража при вратата стояха други двама Нокти, и двамата се обърнаха да отворят крилата.
Калам видя как адюнктата пристъпи вътре и спря. Както и Т’амбър, и Тене Баралта. Лостара Юил до убиеца затаи дъх.
Очакваше ги трибунал. Срещу тях седяха императрица Ласийн, Корболо Дом — в униформа на Върховен юмрук — и още един човек, когото Калам не познаваше. Закръглено лице, пълен, облечен в сини коприни. Косата му беше безцветна, късо подрязана и намазана. Две сънени очи изгледаха адюнктата със стръвната алчност на екзекутор.
Масите бяха във формата на обърнато „Т“ и имаше три празни стола с гръб към новодошлите.
След дълга пауза адюнктата пристъпи, издърпа средния стол и седна, изправила гръб. Т’амбър зае стола вляво от Тавори. Тене Баралта даде знак на Лостара Юил да го придружи, отмести се далече вдясно и застана мирно, с лице срещу императрицата.
Калам бавно въздъхна и пристъпи към останалия празен стол. Седна и отпусна облечените си в ръкавици ръце на масата.
Мазният дебелак измести погледа си към убиеца и леко се наведе над масата.
— Калам Мекхар, нали? Огромно удоволствие, да се запознаем най-сетне.
— Нима? Радвам се за вас… който и да сте.
— Малик Рел.
— И в какво качество сте тук? — запита Калам. — На главна змия?
— Достатъчно, двамата — прекъсна ги императрицата. — Остани, ако трябва, Калам, но замълчи. И разбери, не съм те канила да присъстваш тази нощ.
Калам долови скрития въпрос в думите й, но само сви рамене. „Не, Ласийн. Още не съм готов да ти дам нищо.“
Ласийн отмести погледа си към командира на Червените мечове.
— Тене Баралта, разбирам, че сте съдействал в ескортирането на адюнктата и свитата й през града. Благородно от ваша страна. Допускам, че адюнктата не ви е поканила, нито ви е принудила по какъвто и да било начин. Следователно явно е, че желаете да говорите с мен от името на Червените мечове.
Той се поклони и отвърна:
— Да, императрице.
— Продължете.
— Червените мечове бяха призовани на служба от адюнктата в Ейрън, императрице, при което бях назначен за Юмрук в Четиринадесета армия. Най-почтително моля да отмените тази заповед. Червените мечове винаги са служили на Малазанската империя в качеството си на независима сила, както подобава на уникалния ни статут като първа и най-челна имперска гвардия в Седемте града.
Императрицата кимна.
— Не виждам причина да отхвърля молбата ви. Адюнктата има ли някакви бележки?
— Не.
— Добре. Командир Тене Баралта, Червените мечове могат засега да се настанят тук, в Твърдината на Мок. Свободен сте.
Той отново се поклони, обърна се и излезе. Капитанът му го последва.
Вратите след тях се затвориха.
Ласийн прикова поглед в адюнктата.
— Добре дошла у дома, Тавори.
— Благодаря, императрице.
— Транспортните кораби в залива са вдигнали флаг за епидемия. Двете с теб знаем, че никаква чума няма сред войниците в твоята армия. — Кривна глава. — Как трябва да разбирам този опит за заблуда?