— Императрице. Юмрук Кенеб очевидно е решил, че въпреки твърденията на капитан Ринаг град Малаз е в състояние на граждански размирици. В достатъчна степен, за да го накарат да се побои за благополучието на Четиринадесета в случай, че армията дебаркира. В края на краищата с мен има уикци — чиято вярност към Империята, бих могла да добавя, е безукорна. В добавка, водим с нас значителна част от хундрилските Изгорени сълзи, които също служиха доблестно. Свалянето на тези части на брега би довело до кръвопролитие.
— Кръвопролитие ли, адюнкта? — Веждите на Ласийн се вдигнаха. — На капитан Ринаг бяха дадени изрични заповеди да се погрижи войниците да се разоръжат, преди да слязат.
— И да се подложат на милостта на озверялата тълпа, императрице.
Ласийн махна пренебрежително с ръка.
— Императрице — продължи адюнктата. — Убедена съм, че тук, в ядрото на Империята, е налице неразбиране. Че всички събития, известни под общото название Кучешката верига — и всичко, което последва при Ейрън — са някак изкривени. — Помълча за миг и продължи: — Виждам, че Корболо Дом, който командваше ренегатите Убийци на псета, който беше пленен и арестуван в Рараку, отново е свободен и при това е Върховен юмрук. Нещо повече, джисталският жрец и вероятният подстрекател на клането на ейрънската армия Малик Рел сега седи като ваш съветник на тази среща. Излишно е да казвам, че съм смутена от това. Освен ако, разбира се, Въстанието на Седемте града не е успяло извън най-безумните им блянове и въпреки успехите ми там.
— Скъпа ми Тавори — въздъхна Ласийн. — Признавам, че съм силно притеснена по отношение на теб. Изглежда, се придържаш към детинската представа, че някои истини са твърди и непоклатими. Светът на възрастните, уви, далеч не е толкова прост. Всички истини са ковки. Предмет на ревизия, по необходимост. Все още ли не си забелязала, Тавори, че в умовете на хората в тази империя истината е маловажна? Загубила е силата си. Тя вече не предизвиква промяна и всъщност самата воля на хората — породена от страх и невежество, да — самата тяхна воля, както казах, може на свой ред да ревизира тези истини, може да превърне, ако искаш, удобните лъжи във вяра, а тази вяра на свой ред е неподатлива на опълчване.
— Опълчиш ли се срещу нея, извършваш измяна — каза след малко Тавори.
Императрицата се усмихна.
— Виждам, че с всеки миг порастваш, Тавори. Навярно бихме могли да поскърбим за изгубената невинност, но не задълго, опасявам се. Малазанската империя е в най-опасния миг на съществуването си, всичко е несигурно, всичко виси на косъм. Изгубихме Дужек Едноръкия от чумата — и армията му, изглежда, е изчезнала напълно, най-вероятно са станали жертва на същата тази чума. Събитията в Корел взеха лош обрат. Избиванията в Седемте града ни нанесоха почти смъртоносен удар, по отношение на икономиката и на реколтите в частност. Може да се изправим пред глад, преди субконтинентът да успее да се възстанови. Става наложително, Тавори, да се наложи нов облик на нашата империя.
— И какво изисква този нов облик, императрице?
Вместо Ласийн заговори Малик Рел.
— Жертви, уви. Пролята кръв, за да утоли жаждата, нуждата. Жалко, но друг път няма. Всички тук сме натъжени.
Тавори бавно примига.
— Искате да ви предам уикците.
— И хундрилите — добави Малик Рел.
Корболо Дом се надвеси над масата.
— Още един въпрос, Тавори Паран. Кои, в името на Гуглата, са на онези катамарани?
— Войници от народ, известен под името периш.
— Кои са те? — озъби се напанецът.
— Врекоха се във вярност, Върховен юмрук.
— На Малазанската империя?
Адюнктата замълча, после отново прикова очи в Ласийн.
— Императрице, трябва да поговоря с вас. Насаме. Има неща, които са само за императрицата и нейната адюнкта.
Малик Рел изсъска.
— Неща, отприщени от отатаралски меч, имате предвид! Точно както се опасявах, императрице! Тя вече служи другиму, и е готова да забие хладното желязо в гърлото на Малазанската империя!
Лицето на Тавори се изкриви в нескрито отвращение, щом погледна джисталския жрец.
— Империята винаги е отказвала безсмъртен покровител, Малик Рел. Точно поради това сме оцелели и ставаме все по-силни. Вие обаче какво търсите тук, жрецо?
— На кого служиш сега? — попита властно Малик Рел.
— Аз съм адюнктата на императрицата.
— Тогава трябва да изпълниш заповедта й! Предай ни уикците!
— „Предай ни“? А, разбирам. Накърнена ви беше малко репутацията при Ейрън. И затова беше арестуван Юмрук Блистиг, бившият командир на ейрънската стража, който отказа да се подчини да напусне града. Заради него и само заради него Ейрън не падна.