„Избиваме… богове подземни… свои…“
Сержант Балм зад него изведнъж изрева:
— Отстъпи! Морска пехота, отстъпи!
Дисциплината си каза своето… същата команда, изригнала от гърлото на един космат старши сержант преди години, на учебния терен… Корик изръмжа и залитна назад, вдигнал щита да отбие забиващото се копие…
В същия миг войници се понесоха напред от двете му страни, нова стена от щитове изтрещя и се затвори отпред.
Изригна хор от писъци, щом стрелите засвистяха към връхлитащата тълпа и започнаха да се забиват в плът.
Корик задъхан заотстъпва, върхът на меча му изстърга в неравните камъни, изпадна от ръката му и издрънча.
„Перишите.“
„Дойдоха.“
„И това е…“
Галт се смееше.
— Първата ни истинска схватка, сержант. И то срещу малазанци!
— Е, по-добре да се смеем, отколкото да плачем — изръмжа Балм. — Все едно, затвори си проклетата уста.
Докато боят в началото на кея набираше сила, пехотинците се смъкваха изтощени на камъните или се тътреха назад да потърсят вода. Корик изтри пръските кръв от очите си и се огледа замаян, изтръпнал. Видя две закачулени фигури, застанали до перилото на „Бясната вълчица“. Уикската вещица и брат й, магьосникът.
— Корик от сетите — извика отгоре Недер. — Къде е Ботъл?
— Представа нямам — отвърна той на младата жена. — Някъде. — Посочи назад към града. — Там някъде.
— Не може да се върне — каза Нил. — Не и през тази орда.
Корик се изплю върху камъните.
— Ще намери начин.
— Не бойте се за това — подхвърли Смайлс, докато подаваше мях вода на полукръвния.
— Всички сте толкова уверени — измърмори Недер, а Смайлс й отвърна:
— Скъпият на сърцето ти ще се оправи, това казвам, Недер. Взел си е плъха, нали?
— Какво?
— Държи си го в гащите повечето време, вярно. Но съм го виждала и да го вади, неведнъж…
— Млъкни — изръмжа й Корик.
Тя му се изплези.
— Майтап бе. Тъпак.
— Двамата по-добре се върнете на кораба — извика Корик на Нил и Недер. — Там е по-безопасно — някоя заблудена стрела и…
— Войник — прекъсна го Нил. — Вие се биете за уикците и за Изгорените сълзи на Хундрил тази нощ. Решихме да бъдем свидетели.
— Добре. Просто се качете на палубата. Какъв смисъл има всичко това, ако паднеш със стрела в гърлото?
След миг братът и сестрата се поклониха — на него и на другите морски пехотинци, — обърнаха се и закрачиха към кораба.
„Богове подземни. Не съм ги виждал да се кланят. На никого.“
„Внимавай на последното стъпало…“
Калам се премести точно зад адюнктата. Оставаха двадесет стъпала. Прошепна й:
— Щом останат шест, забавяш и се изместваш вляво.
Тя кимна.
Четирите дромона на пристан бяха от едната страна, без охрана на кейовете. Точно отпред, в подножието на Рампата, имаше малък площад. От другата страна се издигаха три имперски сгради, едната — затвор, другата — митница, третата — здрава, тежко укрепена оръжейница за Градската стража. Обичайната охрана не се мяркаше, сградата на затвора беше неосветена.
Седем стъпки до подножието. Калам извади от каниите двата си дълги ножа.
Адюнктата се измести вляво и забави.
Калам полетя като вихър надолу покрай нея, с отатаралското оръжие напред, полетя във въздуха надолу, над последните шест стъпала.
Петима души изникнаха сякаш от нищото. Единият се беше присвил точно на пътя му, но се извъртя настрани, за да избегне сблъсъка. Дългият отатаралски нож посече, острието се вряза дълбоко в шията на Нокътя, изтръгна се от срязаната артерия; плисна кръв.
Калам приклекна и парира двойната атака отляво. Черното желязо блесна между двамата, изскърца острие в острие и Калам се завъртя, сниши се и изрита, за да го събори. Онзи падна тежко на лявата си страна. Калам притисна здраво остриетата на двете ками в дръжките на ножовете си, избута ги настрани и заби коляно в гърдите на Нокътя. Гръдният кош изпращя, ребрата се огънаха. С падането си, Калам натисна с цялата си тежест, върхът на единия нож се вряза дълбоко в дясната очна кухина на Нокътя и той застина.
Усети, че острие на кама сряза през пелерината на гърба му, после се плъзна по ризницата отдолу, той се превъртя през рамо, свит на кълбо, и се обърна вихрено.
Нападателят го беше последвал почти със същата бързина и Калам изпъшка от сблъсъка с втория Нокът. Връх на кама се вряза през брънките на ризницата над лявото му бедро, натисна, но не успя да се забие, закачи се в друга брънка и се заплете. По средата на това движение, докато нападателят сякаш отскочи назад след сблъсъка — Калам го превъзхождаше силно в теглото — жена ли беше? — нова кама заби отгоре. Ответно забиване нагоре прониза ръката му и камата изхвърча. Калам пусна единия си дълъг нож, посече с другия другата ръка — преряза сухожилията под лакътя. После пусна и тоя нож, лявата му ръка се извъртя назад и се изстреля нагоре, за да спипа кожения жакет на Нокътя; другата му ръка заби в юмрук надолу към чатала на убиеца — мъж беше — и Калам надигна тялото върху рамото си, после се завъртя и натресе Нокътя с главата напред в каменните плочи.