„Те са десет, глупачко!“
Затича след нея.
На пет крачки от бързо приближаващите се Нокти Т’амбър извади меча си.
Имаше стара поговорка: нищо не е хладнокръвието в ръцете на наемен убиец пред яростта на професионален войник. Т’амбър дори не забави, мечът й се развъртя като в мъгла. По пътя й западаха тела, плисна кръв, ножове задрънчаха по камъните. Една кама изсвистя във въздуха, улучи я вдясно в гърдите и се заби дълбоко. Не я спря… Очите на Калам се разшириха, като видя как една отсечена глава се изтърколи под уж така лекия замах на дългия й меч… и тогава и той влезе в битката.
Двама бяха отскочили встрани и връхлитаха към адюнктата. Калам скочи натам, за да ги атакува отляво. По-близкият спря на пътя му, опита се да го задържи, за да може другият да се справи с Тавори.
Вихреният му танц с париранията беше започнал още преди Калам да влезе в схватката със своите две оръжия и той разпозна веднага формата — Паяжината.
— Богове подземни, глупак — промълви през зъби, докато врязваше ножовете в мрежестото париране, заигра лъжливо с леки забивания, докато го извади от ритъм, отби ножовете и чисто прониза и двете ръце над лактите.
Нокътят изрева, а Калам настъпи, избута настрани прободените ръце и блъсна с все сила с главата напред. Закачулената глава срещу него се отметна назад и срещна върха на дългия нож на Калам в дясната му ръка, изтръгнат и извит зад нападателя. Чу се пращене, върхът се вряза долу под мозъка. Още не беше паднал, а Калам го прескочи и продължи към последния убиец.
Адюнктата спокойно изчака връхлитащия към нея Нокът. Възпиращото забиване на меча й го порази в гърлото между гръдните кости и тежкият връх проби през дихателната тръба, гръбнака и излезе навън, като изпъна наметалото, но без да го среже.
Нокътят беше хвърлил две ками миг преди да затича напред, но адюнктата ловко ги беше избегнала, като се бе извърнала настрани и в същото време бе забила меча в гърдите му.
Калам спря, обърна се и видя, че Т’амбър се връща при тях.
„Осем мъртви Нокътя. Адски впечатляващо. Макар и с цената на един нож в белия дроб.“
По брадичката на Т’амбър капеше пенеста кръв. Беше изтръгнала ножа и още кръв бликаше изпод туниката й. Но не се олюляваше.
— През портата — викна Калам.
Влязоха в двора. Обрасъл, пълен с парчета зидария и боклуци. В средата имаше фонтан, малкият басейн бе обрасъл с блещукащи водорасли. Рояци насекоми излетяха от него на искрящ облак и се завихриха към тях. Калам посочи с единия нож към отсрещната стена.
— Там има стар кладенец. Някога имало естествена щерна във варовика под всичко това. Един находчив крадец проникнал отдолу. Обрал цялото богатство на живеещата тук фамилия. Оставил ги бедняци. Отдавна е било — точно това съкровище дало средства за първите пиратски набези на Келанвед по морските пътища оттук до островите Напан.
Адюнктата го изгледа.
— Келанвед ли е бил този находчив крадец?
— По-вероятно Танцьора. Имението било на фамилията Мок и съответно трупано от двайсет години пиратство. Скоро след това Келанвед узурпирал властта на Мок и анексирал целия остров. Раждането на Малазанската империя. Сред малцината, които знаят тази история, това се нарича Кладенецът на съкровището.
Т’амбър се закашля и изплю кръв в шепата си.
Калам я погледна в сумрака. Съвършеното й лице бе съвсем бледо. Обърна се отново към кладенеца.
— Аз ще вляза пръв. Спускането е около два и половина човешки боя — ако можете, използвайте страничните стени, за да слезете колкото може по-ниско. Адюнкта, чувате ли музика?
— Да. Смътно.
Калам кимна, вмъкна се в кладенеца и започна да се спуска. „Значи не съм само аз. Късаш ми сърцето, Фидлър.“
Четири Ръце, с извадени оръжия, навъсено оглеждаха във всички посоки. Перла стоеше над едно тяло. Главата на нещастника беше удряна в улицата толкова силно, че се беше превърнала на каша, основата на черепа бе хлътнала и разбила гръбначния стълб.
Човек беше склонен да забравя точно това у Калам, или още по-погрешно — да го омаловажава. Кучият му син имаше животинска сила.
— На запад — заговори шепнешком един от старши помощниците му. — През Мълниите, сигурно до последната порта. Ще се опитат да заобиколят, да развалят засадите…
— Не всички — измърмори Перла. — Нито за миг не съм вярвал, че ще се опита направо. Всъщност той ще се набута в ядрото на малката ми армия.
Помощникът чак се изкиска. Перла само го изгледа и нареди:
— Вземи две Ръце и го проследете. Не ги приближавайте, само се показвайте от време на време. Тласкате ги напред.