— Как да те убедя, сержант? Трябва да ида в Твърдината на Мок. Съдбата на света зависи от това…
— Ха, това си го биваше. Аз да ти кажа за съдбата на света. Ей, кръчмарят! Ти, главата там, още ейл, проклет да си! Виж ги ония сенки, заподозрян, те са всичко. Крият се зад всяка сцена, зад всеки трон, зад всяка вана. Кроят планове, и планове, и планове, нищо друго, докато всички ние, другите, слизаме в канала, газим по течащи оловни тръби и после в помията, и се давим. Монети броят, това правят. Монети, дет’ не можем и да ги видим даже, но те така ни мерят, везните, искам да кажа, една монетка в едното блюдо, една душа в другото, и наравно, р-разбираш ли. К-какво е съдбата на света, заподозрян? — Вдигна ръка и завъртя показалец надолу и надолу като тирбушон. — С тях на власт всичко отива надолу. И м-майтапът знаеш ли к-ъв е? И те п-пропадат с него.
— Чуй ме, жено. Това там са духове. Същества от сянка. Не правят планове. Н-не броят монети. Те просто се м-мотаят…
И сякаш като по команда, при последните му думи трите сенки се надигнаха, столовете съвсем осезаемо изскърцаха, те придърпаха наметалата си и се изнизаха към вратата.
Хелиан изсумтя.
Гостилничарят дойде при тях с нова кана.
— Д-добре — въздъхна Банашар и затвори очи. — Арестувай ме. Хвърли ме в някоя тъмница. Остави ме да гния с червеите и плъховете. Аб-бсолютно си права, сержант. С главата надолу, в канала… дай тука да ти налея.
— Е т-ва е приказка, з-заподозян.
Лакътят на Калам се натресе в забуленото лице на Нокътя, пръсна носа му и блъсна главата му в стената. Костта изпращя и нападателят се срина. Калам се обърна рязко и забърза покрай стената на сградата, подгонен от няколко стрели на арбалети, които чаткаха в тухления зид. Чу дрънченето на оръжия в уличката отпред и вдясно, където адюнктата и Т’амбър се бяха оттеглили под залпа стрели от другата страна — натикани бяха в засада.
Три Ръце тичаха насам, за да затворят капана. Калам изруга и притича до входа на уличката. Бързо надникна и видя, че двете жени са се вкопчили в жестока схватка с четирима убийци — в същия миг един от четиримата падна под меча на Т’амбър. Калам обърна гръб на битката и се приготви да посрещне идващите от главната улица.
Към него във въздуха изсвистяха няколко ками. Той се хвърли на земята, леко вдясно, превъртя се и се изправи навреме, за да посрещне първите четирима. Няколко вихрени парирания и се придвижи още вдясно, за да се измъкне от обхвата на двама от нападателите. Един от дългите ножове разпра нечие лице и докато мъжът залиташе назад, Калам пристъпи и го прониза в бедрото, докато в същото време отбиваше свирепата атака на другия Нокът. Превъртя се около пронизаното бедро на първия, изви се зад него, заби с другото оръжие над дясното рамо на жертвата и върхът на ножа разпра шията на втория.
Калам изтръгна оръжието, проболо бедрото, ръката му се уви под брадичката на първия Нокът, стегна здраво и с едно-единствено рязко движение прекърши врата.
Намушканият в гърлото беше залитнал, гръклянът му беше разпран и кръвта шуртеше между пръстите, вкопчени напразно в раната. Последните двама от четиримата се приближаваха бързо. Той видя зад тях другите Ръце, затичани към адюнктата и Т’амбър.
Изръмжа от гняв, хвърли се покрай двамата Нокти, отби атаките им с ножовете си, стъпалото му се натресе в крака на по-близкия, между коляното и глезена, изпращяха кости. Докато жертвата — жена — крещеше от болка, вторият нападател се опита да я заобиколи, сблъска се с нея, изгуби равновесие и се хлъзна в локвата кръв.
Калам хукна бясно към Ноктите, настъпващи към адюнктата и Т’амбър. Влезе им отляво и внезапната му поява принуди шестима от нападателите да се обърнат. Той заби рамо в първия, най-близкия. Изпукаха ребра, въздухът изригна от дробовете и нападателят отхвърча назад и помете двамата точно зад себе си. Единият залитна прекалено близо до Калам, докато той ги подминаваше, в обхвата на левия му нож, и ударът, който му нанесе в шията, почти му отсече главата.
Само двама от останалите бяха достатъчно близо, за да му скочат. Единият му влезе отдолу и отляво, другият — отгоре и вдясно. Калам посече на пътя на първия, усети как ножът му изскърца в двете оръжия в ръцете на Нокътя. Последва удар с коляно между очите на тъмната фигура. Втория принуди да отстъпи, с изпънатата ръка и дългия нож, и Нокътят залитна отчаяно назад… Калам заряза лъжливия замах и посече надолу, в корема и до слабините.
Нокътят изскимтя, вътрешностите му се изсипаха между коленете му. Калам изтръгна двата дълги ножа и продължи напред… и чу, че някой го настига отзад. Спря рязко, присви се и се хвърли назад. Една кама се впи в кръста му отляво малко под гръдния кош, с насочен нагоре връх, търсещ сърцето му… и след това двамата убийци се сблъскаха, Калам блъсна с глава назад и я натресе в челото на Нокътя. Втора кама се хлъзна покрай ризницата под дясната му мишница. Той се изви, натресе лакът в скулата на противника и я смаза. Нападателят се просна на земята, изтървал ножа в хълбока на Калам.