Но едноострият меч не отстъпи, посече надолу и се вряза във врата на демона. Черна кръв плисна, огромното туловище залитна, краката заритаха в спазъм. Икариум падна присвит на пода, помъчи се да охлаби смъртоносната хватка на челюстите, захапали рамото му.
Зад Икариум Тайст Едур влачеше тялото на Алрада Ан, отстъпваше към изхода…
„Няма смисъл. Никакъв смисъл — само да се освободи и…“
Ревящият вятър жулеше каменната стена, изпълваше плувналия в кръв въздух с лъскави късове гранит. Пукнатини пълзяха по камъка в безумна паяжина — ревът на бурята ставаше все по-силен… и изведнъж лявото тъпанче на Варат се спука с ужасяваща болка.
Трул дърпаше Алрада Ан към портала. Ибра Голан вече не стоеше на стража… всъщност едурът не виждаше никого, съвсем никого.
„Избягаха ли? Предадоха трона? Моля ви, Сестри, моля ви. Нека избягат, далече оттук, далече от това…“
Добра се до входа и видя — точно зад него — Ибра Голан. Воинът беше с гръб към Трул, с лице към Първия трон… не, видя Трул, гледаше не Трона, а онова, което бе останало от Монок Очъм. Магическият вихър бе вилнял в залата със сила, неустоима за Гадателя на кости — Т’лан Имасс беше отхвърлен назад, беше се натресъл в дясната страна на трона и там, видя с нарастващ ужас Трул, Монок Очъм се беше разтопил. Стопен, размазан и изкривен, все едно тялото му се беше впечатало в Първия трон. Виждаше се само половината от лицето на Гадателя на кости, само едното око — обкръжено от пропуканата очна кухина.
От двете страни до стената се бяха присвили малкото останали все още живи деца, Панек бе коленичил до проснатата неподвижно в локва кръв Майнала.
Ибра Голан се обърна и каза монотонно:
— Монок Очъм се провали. Отмести се от входа, Трул Сенгар. Аз ще посрещна сега Крадеца на живот.
Трул издърпа приятеля си настрана, след това коленичи и опипа зацапаното му с кръв чело. За негова изненада, очите на Алрада Ан примигаха и се отвориха.
— Алрада…
Издъхващият воин понечи да проговори, ала от устата му блъвна пенлива кръв. Жестоката кашлица я плисна в лицето на Трул, но той все пак чу една дума миг преди Алрада Ан да изпусне сетния си дъх.
Една-едничка дума.
Вкъщи.
Ибра Голан закрачи да се опълчи на оногова, когото нарече Крадец на живот. На четири крачки от джага, който най-сетне бе успял да се отскубне от смъртоносната захапка на апториана, Т’лан Имасс нападна.
Камък и желязо, искри сред яростни ветрове, а сред вихъра кръжаха късове плът, натрошени кости, кичури кървава коса и парчета броня.
Трул взе едно копие от разпръснатите на пода оръжия, изкуцука и застана на входа.
Атаката на Ибра Голан изтласка джага стъпка назад, после втора…
Жесток трясък, и Т’лан Имасс залитна назад, кремъчният му меч се пръсна. Оръжието на Крадеца на живот вихрено помете и посече лявото рамо на немрящия воин — нов удар, пръснаха се ребра, вятърът понесе късовете — Ибра Голан се олюля…
И мечът полетя към главата му.
Черепът се пръсна на късове…
Ново посичане през тялото, малко над бедрото и косо през гръбнака, острието излезе навън, посякло Т’лан Имасс наполовина. Нови четири удара, преди останалото от немрящия воин да падне на пода. Късове кости се разхвърчаха във всички посоки.
Крадецът на живот изкриви глава назад и зарева, звукът събори Трул, изкара всичкия дъх от дробовете му… той зяпна безпомощен, а чудовището направи стъпка напред, и още една…
Блясък, въздухът се раздра и една фигура залитна, появила се сякаш отникъде на пътя на джага. И изсъска:
— Проклет да си, Сенкотрон!
И Трул я видя как вдигна глава, погледна настъпващия джаг, направи стъпка назад, а когато той вдигна меча си, от нея изригна магия — ослепителна — и щом се разпръсна, вятърът връхлетя с писък на вещаещ смърт дух по разбития коридор… и Крадеца на живот го нямаше.
Изумен, Варат Таун видя безмилостното унищожение на Т’лан Имасс и как после самотният Тайст Едур отново се изправи на пътя на Икариум с копие в ръцете, и как триумфалният рев на Икариум отново го повали.
И в същия миг видя как пред Икариум се разтвори портал, видя отприщената магия и се присви, за да се скрие под грамадата от тела, щом ударната вълна, поразила джага, разтърси самия камък — под и стени — и за едно мигновение видя как Икариум полетя презглава, понесен от вятъра, към него, над него и продължи назад, а бясната стихия профуча по дирята му…
За да се върне с подновена сила — и Варат усети как го натиснаха отгоре премазани мокрите трупове, щом Икариум отново закрачи през мъртвите, приведен напред и вдигнал меча.