А той вдигна глава и го погледна намръщено.
— Добре, надут задник такъв. Казвай.
Лекият смут от страна на Старши следователя беше неволен, но той успя да го прикрие, доколкото бе възможно.
— Имам следното донесение, сър, относно разследването, което извърших усърдно по загадъчната смърт на послушници и жреци на храма, посветен на Д’рек, на улица…
— Ще млъкнеш ли! Искаш да докладваш заключенията си, нали? Тогава просто го направи!
— Да, сър. Предвид липсата на доказателства за противното, сър, възможно е само едно заключение. Посветените на Д’рек до един са извършили самоубийствена оргия в течение на една-единствена нощ.
Гущерските очи го изгледаха притеснително бързо. След което Командващият отвърна:
— Сержант Хелиан, първоначалният следовател, каза абсолютно същото.
— Явно схватлива жена, сър.
— Пияница. Пратих я в Четиринадесета.
— Че… Четиринадесета?
— Напиши си заключенията — заповяда Командващият. — И прекратете разследването. Сега напусни.
Старши следователят отдаде чест и се измъкна с толкова достойнство, колкото успя да запази. По коридора, ново кимване на стражите, после навън през главния вход, на платформата и надолу по стъпалата.
А там спря и вдигна очи. Слънчевата светлина лъщеше от величествените паяжини на паяците паралт, завзели кулите на Картуул. Плетеница кристална красота, искряща като нишки диамант на фона на смайващото синьо небе.
Възвърнал оптимизма си, той въздъхна и реши, че никога не е виждал такава възхитителна, отнемаща дъха гледка. И продължи с по-лека стъпка, ботушите му затракаха по камъните.
А десетки и стотици, хиляди огромни паяци, свити в дупките си в стените на кулите, гледаха отгоре с хладните си многостенни очи. Гледаха отгоре на всичко, което пълзеше под тях, понякога любопитни, винаги търпеливи — и сладкият шепот на глада пробягваше из течните им мозъци.
Паяжините бяха изплетени.
И капаните, в своето сложно изящество, нямаше да останат задълго празни.