— Не очаквай да се опитвам да ви помагам, ще привлече внимание.
— О, тя е права, Кърдъл. Хайде, отдалечава се от нас! Почакай! Не ни оставяй тук!
Апсалар стигна до стръмните стъпала и бързо заслиза. И щом стъпи върху бледата прашна земя, призрачният град изчезна. Двете привидения се появиха след нея, едва кретаха.
— Най-ужасно място! — възкликна Телораст.
— Но е имало трон — извика Кърдъл. — Усетих го. Най-великолепен трон!
— Великолепен? — Телораст изсумтя. — Ума си си загубила. Само болка. Страдание. Злочестини…
— Тихо — заповяда им Апсалар. — Ще ми кажете повече за този трон, дето го усетихте и двете, но по-късно. Пазете този вход.
— Това го можем. Ние сме много опитни пазачки. Някой е умрял тука, нали? Може ли да вземем трупа?
— Не. Стойте тук. — Апсалар влезе в полусрутения храм.
Залата не беше такава, каквато я бе оставила. Тялото на семка го нямаше. Трупът на Мебра беше разсъблечен, дрехите бяха разкъсани и разхвърляни. Малкото вещи, които бяха изпълвали помещението, бяха разчистени старателно. Апсалар изруга тихо и пристъпи до входа към вътрешното помещение — завесата, която го прикриваше, беше откъсната. В малката стая зад прага — обиталището на Мебра — търсачът или търсачите също бяха проявили изключително старание. Някой беше търсил нещо тук или преднамерено бе заличил следи.
Замисли се за появата на убиеца семк предната нощ. Беше заключила, че я е видял да притичва през развалините и затова се е принудил да се върне. Но сега се зачуди. Може би го бяха върнали, след като се бе оказало, че е изпълнил задачата си едва наполовина. Така или иначе, не беше действал сам онази нощ. Беше проявила немарливост, че си бе помислила друго.
Откъм външното помещение се чу колеблив шепот:
— Къде си?
Апсалар се върна през прохода.
— Какво правиш тук, Кърдъл? Казах ви да…
— Идват двама. Жени, като тебе. И като нас, да. Забравих. Да, всички тук сме жени…
— Намери някоя сянка и се скрий — прекъсна я Апсалар. — Същото важи и за Телораст.
— Не искаш ли да ги убием?
— Можете ли?
— Не.
— Скрийте се.
— Добре, че решихме да пазим вратата, нали?
Без да обръща повече внимание на призрака, Апсалар застана до входа. Извади ножовете си, опря гръб на килнатия каменен зид и зачака.
Чу забързаните им стъпки, дращенето на ботушите им, щом спряха отвън, дъха им. После първата пристъпи вътре, със затворен фенер в едната ръка. Направи още няколко стъпки, отвори един от капаците и лъч светлина зашари по отсрещната стена. Зад нея влезе втората, с изваден от ножницата и насочен напред ятаган. Двете кервански охраннички парду.
Апсалар пристъпи безшумно, заби острието на едната кама в ставата на лакътя на ръката с оръжието, а с дръжката на другата кама я удари в слепоочието.
Жената се смъкна на пода.
Другата се обърна рязко.
Апсалар я изрита в челюстта. Тя залитна, фенерът излетя от ръката й и се пръсна в стената.
Апсалар прибра ножовете й пристъпи към замаяната охранничка. Ударът с юмрук в слънчевия сплит я преви на две. Охранничката се смъкна на колене, после падна на хълбок, присвита от болка.
— Така ще е по-удобно — тихо каза Апсалар. — Бездруго мислех да ти задам няколко въпроса.
Върна се при първата да провери състоянието и. Беше в безсъзнание и вероятно щеше да остане така за известно време. Все пак изрита ятагана в ъгъла и извади ножовете й — бяха скрити под мишниците. Върна се при втората парду, изгледа я за миг отгоре, наведе се и я изправи.
Сграбчи дясната й ръка, изви я рязко и я изкълчи в лакътя.
Жената изпищя от болка.
Апсалар я стисна за гърлото и я натресе в стената толкова силно, че главата й изпука. Жената повърна и бълвочът плисна по кожената ръкавица на убийцата.
— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?
— Моля ви!
— Без молби. Лигавщините само ме озлобяват. Дай ми задоволителни отговори и може да ви оставя живи с приятелката ти. Разбираш ли ме?
Парду кимна, лицето й беше оплискано с кръв, под дясното око вече се издуваше издължен оток — там беше ударил железният ръб на обувката.
Апсалар усети появата на двата призрака и се извърна. Бяха надвиснали над тялото на другата парду.
— Една от двете ни би могла да я вземе — прошепна Телораст.
— Лесно — съгласи се Кърдъл. — Умът й е размътен.
— Угаснал.
— Изгубен в Бездната.
Апсалар се поколеба, после отвърна:
— Давай.
— Аз! — изсъска Кърдъл.
— Не, аз! — изръмжа Телораст.
— Аз!
— Аз стигнах първа!
— Не си!
— Аз избирам — прекъсна ги Апсалар. — Прието?
— Да.