Погледна намръщено стълбата.
— Е, както кажете, братя. Спускал съм се и в по-лошо.
Прибра меча и заслиза.
Стените бяха зацапани с изпражнения, но дървените стъпала бяха чисти, за щастие. Провря се през счупената каменна коруба и малкото чист въздух, процеждащ се отгоре, бе надмогнат от гъстата, непоносима воня. Но в нея се долавяше нещо повече от човешка мръсотия. Нещо друго…
Щом стигна дъното на камерата, Карса зачака, затънал до глезени в лайна и локви пикня, очите му да се нагодят към сумрака. След малко вече можеше да различи стените — окръглени, с хоризонтално изпъкнали камъни, но неогладени. Куполна гробница значи, но не в стила, който беше виждал. Първо — много голяма, а и нямаше следи от платформи или саркофази. Никакви гробни дарове, нито надписи.
Не можеше да види никакъв вход. Загази през мръсотията, за да огледа зидарията по-внимателно, и за малко не пропадна, щом единият му крак се хлъзна от невидимата издатина — беше стоял върху леко издигната плоча, изпъната малко над основата на стените. Върна се и предпазливо застъпва по обиколката й. Междувременно се натъкна на шест потънали под мръсотията железни шипа, набити дълбоко в камъка на две групи по три. Бяха по-дебели от китката му.
Върна се към центъра и застана до основата на стълбата. Ако легнеше изпънат със средния шип от всяка двойка под главата, нямаше да може да достигне крайните два с изпънати ръце. Още една половина от ръста му щеше да стигне. Значи, ако нещо е било приковано към тях, трябваше да е огромно.
И за жалост, шиповете като че ли не бяха успели да го…
Леко движение в натежалия душен въздух, през смътната, цедяща се надолу светлина пробяга сянка. Карса посегна към меча си.
Някаква огромна длан се впи в гърба му, по един нокът се заби в раменете му, други два под ребрата му, единият, по-широк, се вряза и заора малко под лявата ключица. Пръстите се свиха и го повлякоха право нагоре, стълбата мина пред очите му като в мъгла. Мечът беше затиснат на гърба му. Карса посегна с две ръце и те се вкопчиха около люспеста китка, по-дебела от ръката му над лакътя.
Изхвърча нагоре през дупката в купола, дърпането и късането в мускулите му подсказаха, че звярът се катери нагоре по стената на ямата, ловък като бок’арал. Нещо тежко и люспесто се хлъзна през ръцете му.
И после се озова горе, под ярката слънчева светлина.
Звярът го запокити през каменния двор. Карса падна тежко и се плъзна по плочите.
Изплю кръв, изправи се, залитна и се подпря на нажежения от слънцето камък.
До ямата срещу него стоеше влечуго-чудовище: двукрако, с дълги провиснали ръце, ноктите им дращеха в каменната настилка. Беше опашато — с къса дебела опашка. Широките, издадени напред челюсти бяха пълни с редове остри, дълги като ножове зъби, издутите бузи над тях и костния челен ръб предпазваха двете хлътнали дълбоко очи, които лъщяха като влажни камъни на речен бряг. Назъбено било прорязваше на две плоския издължен череп, бледожълт над мътнозелената козина. Звярът се издигаше половин ръст над тоблакая.
Неподвижно като статуя, чудовището го изгледа с влажните си очи. От ноктите на лявата му ръка капеше кръв.
Карса си пое дълбоко дъх, измъкна меча и го захвърли настрана.
Главата на съществото се завъртя, странно килване на една страна, след което то връхлетя с изпънато напред туловище.
А Карса се хвърли право срещу него.
Озова се зад огромните, дращещи във въздуха нокти и под щракащите челюсти. Заби право нагоре с глава и тя изпращя в долната кост на челюстта; после бързо се сниши и плъзна дясната си ръка между краката, изви я около десния. Заблъска с рамо в търбуха, докато дланите му се вкопчваха здраво отзад в бедрото. Напъна се — от гърдите му се изтръгна рев — и надигна съществото от земята, докато то не взе да залита на един крак.
Ноктестите ръце го заблъскаха по гърба, задраха в паника през мечата кожа и в плътта му.
Карса подпря десния си крак зад левия на звяра и натисна здраво в същата посока.
Съществото се строполи и той чу как изпращяха кости.
Късата опашка зашиба из въздуха и го улучи в гърдите. Въздухът изригна от четирите дроба на Карса и той отново изхвърча във въздуха, преди да рухне върху каменната настилка. Охлузи си кожата от рамото и бедрото върху коравия камък, докато се хлъзгаше бясно четири-пет крачки…
Към брега на ямата. И надолу! Падна на ръба на каменния купол, натроши го още, пльосна по лице в смрадта в гробницата, падащи камъни запляскаха в тинята около него.
Надигна се, изплю воняща слуз, закашля задавено и изпълзя до едната страна на гробницата, по-далече от отвора в тавана.