— Кучият син е тръгнал за Ю’Гатан.
Сержант Стрингс се обърна към Ботъл.
— Ти май мислиш, а? Не е хубаво, войник. Изобщо не е хубаво.
— Без да искам.
— Още по-лошо. Ще трябва вече да те държа под око.
Корик стоеше на четири крака, навел глава, и се мъчеше да вдъхне живот в изтлелите въглени на огнището. Изведнъж закашля, понеже вдиша пепел, дръпна се и замига.
Смайлс се усмихна.
— Умният ни равнинец пак го направи. Ти спеше, Корик, но трябва да ти кажа, че Тар снощи се изпика в тоя огън.
— Какво!?
— Лъже — измърмори Тар, който кърпеше скъсания ремък на пътната си торба. — Все пак беше добро. Да можеше да си видиш физиономията, Корик.
— Как би могъл изобщо да я види някой с тази бяла маска, дето я носи! Не трябваше ли да си надраскаш смъртни линии през тая пепел, Корик? Сетите не правехте ли така?
— Само когато влизат в бой, Смайлс — рече сержантът. — Хайде стига. Зла си като онова проклето хенджийско пале. Снощи захапа глезена на един хундрил и не ще да пусне.
— Надявам се, че са го опекли на шиш — каза Смайлс.
— Няма начин. Бент го бранеше. Все едно, трябваше да доведат Темъл да отскубне проклетата гад. Мисълта ми, Смайлс, е, че ти си нямаш уикски браничар, който да ти пази гърба, тъй че колкото по-малко нападаш, по-малко неприятности ще си имаш.
Никой не спомена за ножа, натресъл се в крака на Корик предната седмица.
Кътъл се върна от скитането из лагера. Беше намерил отделение, успяло да свари някакъв миризлив чай, и отпиваше от тенекиеното канче.
— Дошли са — рече той.
— Кои? — попита Смайлс.
Ботъл видя как сержантът им отпусна гръб на пътната си торба.
— Добре — въздъхна Стрингс. — Походът ще се отложи. Някой да помогне на Корик да разпали този огън — ще си направим истинска закуска. Кътъл готвач.
— Аз? Добре, само не ме обвинявайте после.
— За какво? — попита с невинна усмивка Стрингс.
Кътъл се приближи до огнището и бръкна в кесията си.
— Имам малко прах от подпалвачка, запечатан тука…
Всички се пръснаха, воглаве със Стрингс. Кътъл, останал изведнъж сам, огледа учудено приятелите си, отдръпнали се до един поне на петнайсетина крачки. После се намръщи.
— Едно-две зрънца само. Проклятие, за луд ли ме мислите?
Всички погледнаха Стрингс. Той само сви рамене.
— Инстинктивна реакция, Кътъл. Изненадан съм, че още не си свикнал.
— Тъй ли? Ами защо тогава ти пръв драсна бе, Фид?
— Че кой знае по-добре от мен?
Кътъл клекна до огнището и измърмори:
— Направо ме съсипа.
Извади от кесийката малко глинено кръгче. Беше от пуловете на играта, наречена „Нощви“, с която най обичаше да си убива свободното време. Плювна върху него, след което го хвърли върху въглените. И бързо се дръпна.
Никой не мръдна от мястото си.
— Ей! Това не беше истински пул от Нощвите, нали? — подвикна Корик.
Кътъл го изгледа през рамо.
— Че защо да не е?
— Защото тия ги хвърлят насам-натам!
— Само когато аз губя — отвърна сапьорът.
Пепелта избухна и изведнъж се разгоряха пламъци. Кътъл се върна и започна да хвърля в огъня парчета суха конска тор.
— Добре, някой да дойде тука да го поддържа. Ще събера каквото минава за храна и ще измисля нещо.
— Ботъл е наловил няколко гущера — каза Смайлс.
— Забрави — изръмжа Ботъл. — Те са си мои, ъъ, приятели. — Сви се, щом другите от отделението се обърнаха и го изгледаха.
— Приятели? — Стрингс се почеса по брадата и го погледна намръщено.
— Какво, прекалено ли сме умни за теб, Ботъл? — рече Смайлс. — Всички тия объркващи думи, дето използваме? Това, че можем да четем разните завъртулки, надраскани по глина, восъчни таблички и свитъци? Е, като оставим настрана Корик. Все едно. Какво, по-дребен ли се чувстваш, Ботъл? Нямам предвид физически, това се подразбира. Но духовно, а? Това ли е проблемът?
Ботъл я изгледа с яд.
— Ще съжалиш за това, Смайлс.
— О, той ще погне приятелите си гущери по мен! Помощ!
— Стига, Смайлс — изръмжа предупредително Стрингс.
Тя стана и оправи с пръсти развързаната си още коса.
— Добре, отивам да си поклюкарствам с Флашуит и Уру Хела. Флаш вика, че видяла Нефариас Бред преди два дни. Един кон умрял, а той го донесъл на гръб в лагера на отделението си. Опекли го. Само кокалите останали.
— Отделението изяло цял кон? — Корик изсумтя. — Добре де, аз как не съм го видял тоя Нефариас Бред? Някой тука да го е видял?
— Аз — отвърна Смайлс.
— Кога? — настоя Корик.
— Преди няколко дни. Омръзна ми да си приказвам с вас. Огънят ще угасне. — Обърна се и тръгна.
Сержантът — още се чешеше по брадата — измърмори:
— Богове подземни, това трябва да го пресека.