Стресна я хриплива кашлица, тя се обърна и видя как Заклетият с усилие се изправя. Мършав, сгърчен от старческия артрит, той се приближи до нея.
— Сеймар Дев, вещицата! Каква е тая миризма? Не е от теб, надявам се. Двамата с теб сме една порода, нали?
— Така ли?
— О, да, Сеймар Дев. — Почеса се по чатала. — Оголваме пластовете на човешкото до самите кокали, но къде всъщност свършва човешкото и къде започва животинското? Кога болката надмогва разума? Къде се крие душата и къде бяга тя, щом изгуби всяка надежда в плътта? Въпроси за разсъждения за такива като теб и мен. Ох, колко отдавна копнея да се срещна с теб, да разменим знания…
— Ти си мъчител.
— Все някой трябва да бъде — отвърна той обидено. — В култура, която признава нуждата от мъчение, се налага да има и мъчител. Култура, Сеймар Дев, която цени придобиването на истини повече от отделния живот. Разбираш ли? О… — добави той, след като пристъпи, наведе се и огледа намръщено трупа на демона, — оправданията винаги са едни и същи. За да се спасят много други животи, този един трябва да се принесе. В жертва. Дори думите, които се използват, прикриват жестокостта. Защо са килиите за мъчение в криптите? За да заглушат писъците? Съвсем вярно, но има и още нещо. Това… — рече той и размаха мазолестата си ръка, — това тук е долното царство на човешкото, гнилото сърце на страданието.
— Аз търся отговори от нещо, което вече е мъртво. Не е същото…
— Подробности. Ние сме инквизитори, и ти, и аз. Смъкваме бронята, за да оголим скритата истина. Освен това аз съм се оттеглил. Искат да обуча друг, знаеш ли, след като малазанските закони са премахнати и мъчението отново е популярно. Но какви глупаци само ми пратиха! А, за какво говорехме? Виж, Фалад Критасанан, него си го биваше — ти сигурно си била още дете тогава, или още по-малка. Богове, той колко обичаше да мъчи хора. Не заради истини — той много добре разбираше колко жалък боклук е това. Жалък боклук. Не, него го интересуваха по-висши въпроси. Докъде може да бъде влачена една душа, все още окована в измъченото тяло, докъде? Докъде, докато вече не може да изпълзи обратно? Това беше голямото предизвикателство за мен, ох, колко ценеше той майсторството ми!
Сеймар Дев погледна надолу и се увери, че и другите механизми са престанали да действат. Прибра този, който беше вдигнала, в малка кожена кесийка, след това си събра инструментите, като не забрави да вземе и очните лещи. Щеше да им нареди да изгорят останалата част от тялото — колкото може по-далече от града и така, че вятърът да не духа към него.
— Няма ли да вечеряш с мен?
— Не мога, уви. Чака ме работа.
— Да можеше само да доведат госта ти тук долу. Тоблакая. Ох, той колко щеше да е забавен, нали?
Тя спря.
— Съмнявам се, че ще мога да го уговоря, Заклет.
— Фаладът го обмисляше, знаеш ли.
— Не, не знаех. Мисля, че би било грешка.
— Е, за тези неща не ни е дадено на нас с теб да умуваме, нали?
— Нещо ми подсказва, че тоблакаят би се радвал да се запознае с теб, Заклет. Макар че запознанството би било кратко.
— Не и ако мога да действам, както аз си знам, Сеймар Дев!
— Подозирам, че в компанията на Карса Орлонг нещата стават така, както Карса Орлонг си знае.
Завари воина теблор съсредоточен върху колекцията й карти — беше ги разгънал по пода в коридора. Беше донесъл и десетина оброчни свещи и сега те горяха, подредени около него. Поднесе една над скъпоценните пергаменти и заоглежда замислено рисунките. Каза, без да вдига очи:
— Тази тук, вещице. Земите и крайбрежието на северозапад… Мислех, че Джаг Одан е непрекъсната и равнините продължават чак до далечните земи на Немил и на Трелл, но това тук показва нещо различно.
— Ако изгориш дупки в картите ми, ще прокълна и теб, и цялото ти родословие за вечни времена — каза Сеймар Дев.
— Одан, изглежда, възвива на запад, но само в южната част. Тук има отбелязани ледени места. Континентът изглежда прекалено голям. Допусната е грешка.
— Възможно е — отстъпи тя. — След като е единствената посока, в която не съм пътувала, не мога да твърдя доколко точна е картата. Имай предвид, че тази е рисувана от Отун Дела Фарат, преди столетие. Спечелил си е авторитет на достоверен картограф.
— Какъв е този район с езера? — попита той и посочи северната издатина покрай брега, на запад от Ят Албан.