Ботъл се изправи, поколеба се, после поклати глава и тръгна към бивака на отделението си. Войската вече почти бе готова да продължи марша. С цялата безцелна липса на ентусиазъм, която можеше да очаква човек от армия, канеща се да наложи обсада на град.
Небе без облаци. Отново. Още прах, още пек и още пот. Мухи кръвопийци и бълхи, и проклетите лешояди, кръжащи горе — както го правеха още от Рараку, — но той знаеше, че този ден ще е последният от похода. Още няколко изоставени селца, диви кози по голите хълмове, далечни конници, следящи ги високо от ридовете.
Другите в отделението бяха станали и го чакаха. Ботъл видя как Смайлс се мъчи под две торби.
— Какво е станало? — попита я.
Погледът, с който му отвърна, беше жива да я ожалиш.
— Не знам. Новият капитан го заповяда. Мразя я.
— Не съм изненадан — рече Ботъл, наведе се да си вземе багажа и напъха ръце през каишките на походната торба. — Това торбата на Стрингс ли е?
— Не всичко. Не поиска да ми повери морантските муниции.
„Благодари на Опонн за това.“
— Капитанката мяркала ли се е оттогава?
— Не. Кучката му. Ще я убием, знаеш ли.
— Нима. Е, няма да пролея сълзи. Кои сте това „ние“, между другото?
— Аз и Кътъл. Той ще й отвлече вниманието, аз ще й забия нож в гърба. Тая нощ.
— Юмрук Кенеб ще нареди да те обесят.
— Ще го направим да прилича на нещастен случай.
Отдалече проехтяха рогове.
— Добре, хайде — подвикна от пътя Стрингс. — Да тръгваме.
Скърцащи колела на фургони, стържене и тропане по неравната каменна настилка, люшкане в издълбаните коловози, мучене на волове, хиляди войници напрегнали мишци под тежкия товар и закрачили напред — шумовете се сляха в тропот и рев и първата прах се завихри във въздуха.
Корик изостана да изчака Ботъл и тръгна до него.
— Няма да го направят.
— Какво да направят? Да убият капитана?
— Огледах я добре. Тя не е просто корелри. От Бурния вал е.
Ботъл изгледа примижал едрия войник.
— Как го разбра това?
— Има сребърна ивица по ножницата. Била е секционен командир.
— Това е нелепо, Корик. Първо, да стоиш на Вала не е нещо, от което можеш да се махнеш току-така, ако онова, което съм слушал, е вярно. Освен това тази жена е капитан в най-зле подготвената малазанска армия през цялата Империя. Ако е командвала секция срещу Щормогоните, щеше най-малкото да е с ранг Юмрук.
— Само ако го е казала на хората, Ботъл. Но тази ивица говори друго.
На две крачки пред тях Стрингс извърна глава и ги погледна.
— Значи и ти си го видял, Корик.
Ботъл свърна към Смайлс и Кътъл.
— Двамата чувате ли?
— Е, и? — попита Смайлс.
— Чухме — отвърна с кисела физиономия Кътъл. — Може просто да е свила ножницата отнякъде… но не мисля. Смайлс, момиче, май ще е по-добре да си струпаме плановете на една клада и да чатнем огнивото.
— Защо? — попита сърдито тя. — Какво значи този Бурен вал, между другото? И от къде на къде Корик си въобразява, че знае много? Нищо не знае той, освен може би къде е задният край на коня, и то само на тъмно. Вижте си само лицата всички — обградена съм от сган страхливци!
— Които се канят да останат живи — рече Кътъл.
— Смайлс е отрасла в палуване по пясъка със селски момчета — каза Корик и поклати глава. — Чуй ме, жено. Бурен вал е дълъг левги, на северния бряг на Корелри. Той е единствената преграда между островния континент и Щормогоните, ония демонски воини от моретата между остров Малаз и Корелри — трябва да си чувала за тях?
— Стари рибарски приказки.
— О, не, съвсем истински са — рече Кътъл. — Лично съм ги виждал как порят през онези води. Конете им са вълните. Боравят с копия от лед. Срязахме гърлата на шест кози, за да боядисаме водата за умилостивяване.
— И подейства ли? — попита изненадано Ботъл.
— Не, но като хвърлихме юнгата през борда, подейства.
— Все едно — наруши Корик настъпилото мълчание, — само на избрани воини се поверява задачата да пазят на Вала. Да се сражават с ония демонски орди. Безкрайна война е, или поне беше…
— Свършила ли е?
Мъжът сети сви рамене.
— И какво търси тука тогава? — каза Смайлс. — Ботъл е прав, нелепо звучи.
— Можеш да я питаш — отвърна Корик. — Стига да преживееш днешния преход.
— Не е чак толкова зле — изсумтя тя.
— Минали сме само сто крачки, войник — подвикна през рамо Стрингс. — Тъй че по-добре си пази дъха.
Ботъл се поколеба, после каза на Смайлс:
— Виж, я ми го дай това… капитанката не е наблизо, нали?
— Не съм забелязал нищо — подхвърли Стрингс, без да се обръща.
— Мога да се справя…
— Ще се редуваме.
Той присви очи подозрително, после сви рамене.
— Щом искаш.