Леоман беше запечатал Ю’Гатан, бе затворил зад новите му стени императорски откуп в зехтин. Метгарите бяха пълни до пръсване, а търговците и гилдиите им врещяха от безсилен гняв, макар и не толкова публично, след като Леоман, в пристъп на раздразнение, удави седем представители във Великия Мет до двореца. Удави ги в собствения им зехтин. Сега жреци и жрици се молеха за по стъкленица от тази мазна кехлибарена течност.
На Дънспароу бе дадено командването на градския гарнизон, сган от пияни мързеливи катили. Първата обиколка из казармите разкри, че военната база се е превърнала в разюздан харем, опушен и пълен с ококорени недорасли момченца и момиченца, тътрещи се в кошмар от болезнени насилия и робия. Тридесет офицери бяха екзекутирани в този първи ден, най-старшият от ръката на самия Леоман. Децата бяха събрани и разведени из градските храмове със заповед да бъдат изцерени раните им и да се прочисти каквото е възможно от спомените им. На гарнизонните войници бе възложено да остържат и лъснат до блясък всяка тухла и плочка в казармите, а след това Дънспароу ги подложи на упражнения за отблъскване на малазанската обсадна тактика, с която, изглежда, беше подозрително добре запозната.
Коураб не й вярваше. Не й вярваше — и толкова. Защо ще избере да воюва срещу собствения си народ? Само престъпник, беззаконник щеше да направи това, а колко благонадежден можеше да е един беззаконник? Не, черното й минало със сигурност гъмжеше от ужасни убийства и предателства, а ето, че сега беше тук, разчекваше си краката под Фалад Леоман от Вършачите, най-страховития воин в познатия свят. Трябваше да я следи внимателно, с ръка на дръжката на новия си ятаган, готов на мига да я посече на две, от главата до слабините, после напряко, косо, два пъти — храсс, храсс! — от дясно рамо до ляво бедро, от ляво рамо до дясно бедро, и да я гледа как издъхва. Обвързана с дълг екзекуция, да. При първия намек за измяна.
— Какво така огря лицето ви, Коураб Билан Тену’алас?
Той се стресна и се обърна. Беше Дънспароу.
— Трета — измънка като за поздрав. — Мислех си, ъъъ, за предстоящата кръв и смърт.
— Леоман твърди, че сте най-разумният от всички. Вече се боя от по-близки запознанства с другите му офицери.
— А боите ли се от предстоящата обсада?
— Разбира се. Зная на какво са способни имперските армии. Казват, че между тях имало и Върховен маг, а това е най-тревожната новина от всички.
— Жената, която ги командва, е простодушна — каза Коураб. — Никакво въображение, или поне нещо, което да си е направила труда да покаже.
— Точно това е проблемът за мен, Коураб Билан Тену’алас.
Той се намръщи.
— В смисъл?
— Все още не й се е налагало да покаже мащаба на въображението си. Дотук за нея беше лесно. Нищо повече от това да върви безкрайни левги в поход и да диша праха на Леоман.
— Не й отстъпваме и сме по-добри — отвърна Коураб и изпъчи гърди. — Нашите копия и мечове вече са проливали мръсната им малазанска кръв и ще го сторят отново. Повече този път, много повече.
— Тази кръв — каза тя след кратко мълчание — е толкова червена, колкото и вашата.
— Нима? Струва ми се — продължи той, отново загледан над града, — че тази измяна е тъмно петно на нея… толкова лесно да се изметнеш от своето и да вземеш другата страна.
— Както например Червените мечове?
— Покварени глупци!
— Разбира се… Но все пак родом от Седемте града, нали?
— Те отсякоха собствените си корени и сега ги носи малазанската вълна.
— Хубав образ, Коураб. Често се натъкваш на такива, нали?
— Ще се удивиш на какви неща се натъквам, жено. И ще ти кажа едно — аз пазя гърба на Леоман, както съм го правил винаги. Нищо не е променило това. Нито ти, нито твоите… твоите…
— Чарове?
— Хитрини. Набелязал съм те, Трета, и ще е добре да не го забравяш.
— Леоман е постъпил добре, че си е спечелил такъв верен приятел.
— Той ще предвожда Апокалипсиса…
— О, разбира се.
— … защото никой освен него не е годен за такова нещо. Ю’Гатан ще бъде прокълнато име в Малазанската империя за вечни времена…
— Вече е.
— Ще стане още по-прокълнато.
— Какво толкова има в този град, чудя се, че заби толкова дълбоко нож в империята? Защо тук Нокътят действа срещу Дасем Ълтър? Защо не някъде другаде? Някъде по-малко публично, не толкова рисковано? О, да, направиха го да изглежда нещастен случай по време на бой, но никой не се излъга. Признавам всъщност, че изпитвам възхищение към този град. Това преди всичко ме доведе тук.
— Ти си извън закона. Императрицата е обявила цена за главата ти.