За да бъда съвсем сигурен, излязох през отворената порта, заобиколих къщата по една застлана с плочи пътека, която водеше към вътрешната част и извиваше между декоративните храсти. Те така успешно закриваха задния двор, че още преди да се изкачиш, не се виждаше нищо.
От едната страна имаше плувен басейн, а от другата — тенискорт. Между тях се беше сгушила малка постройка със зелен покрив и външни кабини за душове. Очевидно това беше съблекалня.
В началото си помислих, че тук също е безлюдно, но после съвсем слабо, някъде отдалече, до мен достигна приглушена музика. Жив плет ограждаше югоизточния край на басейна и в ъгъла през сключените клони, се подаваше върхът на пъстър чадър за маса.
Останах там няколко секунди, мълчаливо загледан в нея. Беше сложила ръце под главата си, очите й бяха затворени и тя се беше изтегнала под слънчевите лъчи в блажено спокойствие. Горната част на банския й преливаше в зряла пищност, от която оставаш без дъх. Долната част, смъкната доста под трапчинката на пъпа като бикини, разкриваше възхитителната белота на плътта й, контрастираща с тена на тялото, там, където слънцето го беше обсипвало с целувки. От дишането стомахът й се вдлъбваше и после отново се издигаше в нежна заобленост. Тя се обърна леко настрани, протегна се и изпъна пръстите на краката си, от което по стегнатите й бедра заигра гъвкава вълна от мускули.
— Здравейте — казах аз.
Очите й се отвориха, насочиха се сънливо към мен и тя ми се усмихна.
— Ох! — Усмивката й стана по-широка и сякаш хвърли шепа красота върху лицето й. — О, здравейте. — Без да ме помоли, аз й подадох хавлиения халат, който беше преметнат през масата. Тя го пое, усмихна се отново и го наметна на раменете си. — Благодаря ви.
— Не е ли малко студено за тази работа?
— Не, щом си на слънце. — Тя посочи шезлонга до нея. — Моля. — След като седнах, тя сгъна своя стол и отново се настани в него. — Така, а сега, мистър…
— Хамър. Майкъл Хамър. — И аз се опитах да скалъпя една усмивка за нея. — А вие сте Лаура Нап?
— Да. Познаваме ли се отнякъде, мистър Хамър?
— Никога не сме се срещали.
— Но у вас има нещо, което ми е познато.
— Едно време доста се появявах по вестниците.
— Така ли? — Прозвуча като въпрос.
— Тогава бях частен детектив.
Тя се смръщи и впери в мен изпитателен поглед, а белите й зъби се открояваха с блясъка си върху сочната й долна устна, която тя леко беше прехапала.
— Преди време се вдигна шум около някаква афера с една Вашингтонска агенция.
Аз кимнах.
— Спомням си добре. Съпругът ми членуваше в комитет, който беше засегнат от нея. — Тя направи малка пауза. — Значи вие сте Майкъл Хамър. — Смръщи лице още по-силно.
— Нещо повече ли очаквахте?
Усмивката й беше дяволита.
— Не зная със сигурност. Може би.
— Бях болен — казах аз, като се хилех.
— Да — отвърна тя — виждам. А сега на въпроса — какво правите тук? Това част от работата ви ли е?
Нямаше смисъл да я лъжа.
— Не — казах аз. — Но има някаква връзка и вие можете да ми помогнете.
— Как?
— Имате ли нещо против да ми опишете подробностите около убийството на съпруга ви, или за вас това е твърде болезнена тема?
Този път в усмивката й се прокрадна горчивина.
— Много сте прям, мистър Хамър. Както и да е, това е минало и аз не се боя да говоря за него. Ако сте имал желание, можехте да прегледате протоколите по случая. Нямаше ли да бъде по-лесно?
Оставих погледа ми да се плъзне по нея и се засмях.
— Сега вече се радвам, че дойдох.
Лаура Нап също се засмя.
— Е, благодаря ви.
— Но след като ми задавате този въпрос, аз действително прегледах материалите върху случая.
— И се оказа недостатъчно?
Свих рамене.
— Не зная. Предпочитам да чуя всичко от източника.
— Мога ли да попитам защо?
— Разбира се — отвърнах. — Изникна нещо, въз основа на което убиецът на мъжа ви може да се свърже с още едно убийство.
Лаура бавно поклати глава.
— Не разбирам.
— Това е едно шантаво предположение, нещо повече, една възможност, която се опитвам да проверя. Оръжието, с което е бил застрелян съпругът ви, е било използвано при убийството на още един човек. В този смисъл подробностите, които тогава са изглеждали незначителни, сега могат да се окажат важни.