— Ясно. — Тя се дръпна от облегалката на стола, наведе се към мен, обгърнала с ръце коленете си, а в очите й просветна непроявен до този момент интерес. — Но защо тук се озовавате вие, а не полицията?
— И те ще се появят. Засега все още става въпрос за сфера на пълномощия. Но много скоро ще ви се наложи да се срещнете със служител от Ню Йорк, вероятно придружен от местните, и те ще се интересуват от същите въпроси. Аз обаче не притежавам официален документ, за да се промъкна, и затова гледах да се добера дотук първи.
Тя за пореден път пусна едва забележима усмивка и я остави да затанцува по устните й, миг преди да заговори отново.
— А ако не се съглася да говоря, ще ме ударите ли?
— По дяволите — казах аз. — Никога не удрям дами. — Веждите и се вдигнаха в насмешлива изненада. — Винаги ги ритам.
Избухна в смях, приятен и гърлен, и съвсем не ми беше трудно да разбера защо тя все още беше кралица в откачената светска върхушка на столицата. Възрастта сякаш изобщо не я беше докоснала, въпреки че беше в онези най-прекрасни години малко след четирийсетте. Косите й искряха с леки руси отблясъци — нюанс, който се съчетаваше безупречно с кадифеното сияние на кожата й.
— Ще говоря — засмя се тя, — но ще получа ли за това награда?
— Разбира се, няма да ви ритна.
— Звучи вдъхновяващо. Какво искате да знаете?
— Разкажете ми какво се случи.
За момент тя се замисли. Очевидно подробностите бяха там, в съзнанието й, все така ярки, въпреки че споменът за тях вече не събуждаше предишната болка. Накрая каза:
— Беше малко след два часа призори. Чух, че Лео стана, но това не ми направи впечатление, тъй като той често слизаше долу за среднощни закуски. Следващото, което достигна до слуха ми, беше гласът му. Той крещеше на някого и малко след това се разнесе един-единствен изстрел. Аз скочих, изтичах долу и го видях на пода. Издъхваше.
— Каза ли нещо?
— Не… извика два пъти името ми и умря. — Тя сведе поглед към нозете си и после отново вдигна очи. — Обадих се на полицията. Но не веднага. Бях стъписана.
— Случва се.
Тя отново прехапа устни.
— Полицаите бяха склонни да… с една дума, ядосаха се. Смятаха, че непознатият е имал достатъчно време да се измъкне. — Погледът й се замъгли и се понесе назад във времето. — Само че аз не съм се забавила повече от няколко минути. Най-много. Всъщност може изобщо да не е минало никакво време, преди да се обадя. Просто тези първи мигове ми се губят.
— Както и да е, не се безпокойте. Тази част вече няма никакво значение.
Лаура замълча за момент и после кимна утвърдително.
— Прав сте, разбира се. Е, и тогава полицията дойде, но вече нищо не можеха да направят. Който и да беше онзи човек, той беше излязъл през френските прозорци на кабинета навън в мрака, после беше притичал през двора, през външната порта и беше изчезнал с колата си. Нямаше следи от автомобилни гуми, а отпечатъците от стъпки, които беше оставил, не доведоха до нищо.
— А къщата?
Тя ме погледна и сбърчи чело.
— Сейфът беше отворен и празен. Полицията смята, че или Лео е изненадал крадеца, след като оня вече е отворил сейфа, или пък самият крадец го е принудил да го отвори и когато Лео се е хвърлил срещу него, другият го е застрелял. По сейфа нямаше абсолютно никакви следи. Бил е отворен със съответната комбинация.
— Колко човека знаеха тази комбинация?
— Доколкото ми е известно — само Лео.
— Вестниците писаха, че в сейфа не е имало нищо важно — казах аз.
— Така е. Имаше само неколкостотин долара в брой, две — три счетоводни книги, застрахователните полици на Лео, няколко правни документа и мои бижута. Книгите и документите бяха намерени на пода непокътнати, така че…
— Какво представляваха бижутата?
— Имитация.
— В пресата беше цитирано ваше изявление за стойност някъде около хиляда долара.
Тя не се поколеба и в поведението й не пролича опит да извърта.
— Така е, фалшификати на стойност хиляда долара. Те бяха имитация на оригиналните екземпляри, които пазя в трезор. Тяхната цена възлиза на близо сто хиляди долара.
— Едно фалшиво местонахождение не е по-малко основание за грабеж.
Очите й показваха, че тя не беше съгласна с мен.
— Никой не знаеше, че държа там тези имитации.
— С изключение на двама души.