На масата до вратата двамата, които проверяваха клиентите, направиха техния любезен знак, който означаваше „не влизай“. После дребният се надигна доста изморено, приближи се до мен и каза:
— Затваряме, приятел. Вече не пускаме клиенти.
След като не казах нищо, той се взря в лицето ми и посочи с пръст партньора си. Другият тип наистина си беше едричък и лицето му внезапно стана зло от това, че го безпокоят. Погледите ни се срещнаха, за момент той реши да следва схемата и каза:
— Без неприятности, приятелче. Не искам никакви главоболия.
— Нито пък аз, чадо.
— Тогава изчезвай.
Ухилих се, само дето си беше направо озъбване.
— Разкарай се.
Ръката ми улучи гърдите му, точно когато се обръщаше, и като се олюляваше идиотски, размахвайки ръце, той се тръшна по задник. Дребосъкът се приведе и се хвърли към мен, като си въобразяваше, че ми нанася страхотен удар, но с един ритник аз му размазах физиономията и го оставих да подсмърча до стената.
До този момент всички в бара се бяха обърнали към вратата и вече никой не разговаряше. Човек можеше да види възбудата, изписана на лицата им. Струваше им се много забавно, защото някой почти беше успял да прескочи рова с вода, само че не съвсем. Очакваха с нетърпение да видят какво ще последва, например, когато здравенякът се надигне от пода и успее да се задържи на краката си, а очевидно той самият също чакаше този момент.
В настъпилата тишина някой внезапно се обади:
— Десет към едно за Сладура — и също толкова тихо някой друг каза:
— За теб — пет към едно.
Отново с бавно движение всички се извърнаха и погледнаха към смешния дребен човечец в дъното — съсухрен и мърляв, но очевидно със слабост към залаганията, независимо от компанията. Някой се засмя и каза:
— Пепър знае нещо.
— Ами да — каза смешният човечец.
Но до този момент приятелчето беше успяло да се изправи на крака, на лицето му беше изписано колко много му харесва цялата тая работа и за проклетия ми даде ред да нанеса първия удар.
Не му причиних болка. Той ми го показа и се нахвърли отгоре ми, както и очаквах. Отново се озовах в онзи стар свят отпреди седем години, когато ближех мръсотията по пода и повръщах по него, чувствайки как вътрешностите ми се раздират, гърчейки се от онова диво засукване на кости, които поддават под още по-тежки кости, и докато на бара другите се кикотеха и крещяха, оня тип бавно ме убиваше до мига, в който накрая ми просветна, че това наистина ще стане и тогава му забих един ритник в топките. Сякаш целият свят се беше сгромолясал върху плещите му. Той се сгърчи в една бълваща купчина с изцъклени очи, пълни с омраза, в очакване на мига, когато неописуемата болка в стомаха щеше да отмине, и щом това стана, той посегна към колана си и измъкна един трийсетсантиметров нож. В този момент настъпи краят, и то за всички, защото аз също се пресегнах, а никое острие няма шанс пред този грамадански четирийсет и петкалибров копелдак, който можеше да изтрещи толкова пъти. Когато зърна лицето ми, очите му отново се изцъклиха и той каза „Съжалявам, Майк“ и да съм го оставел, защото не съм бил оня, за който ме мислел, той го разбрал, та затова да не съм го гърмял. За момент беше буквално на косъм и много добре го разбираше, после аз си прибрах желязото, без да спускам предпазителя, стъпих върху ножа, счупих го и казах на здравеняка да стане. Смешното човече на бара каза:
— Значи ми се падат общо петдесет.
— Казах ви, че Пепър знае нещо.
Здравенякът се изправи и каза:
— Нямам нищо срещу теб, Майк, това ми е работата.
Собственикът се приближи и се засмя:
— Съвсем като в старите времена, а, Майк?
— Трябва да си подбираш биячите, Бени Джо.
— Имат нужда от малко тренировки.
— Само че не върху мен.
— Изложи се тази вечер. За момент си помислих, че Сладура ти видя сметката.
— Не и когато имам патлак.
— Че кой знаеше? И през всичкото това време ти си се разкарвал без желязото си? Разбрах, че една нощ даже Гари Мос те е поотупал. Тебе! Вече си стар, Майк.
Из бара всички очи бяха насочени към мен и ме гледаха с любопитство и учудване.
— Те не ме познават, Бени Джо.
Дребният пълен човек сви рамене.
— Ами че кой искаш да те познае? Така си измършавял. Какво ще кажеш сега да се изнесеш оттук?