— И какво можеш да ми предложиш?
Осеяното му с бръчки лице се вдигна към мен и на него цъфна една огромна усмивка.
— По дяволите, човече, за теб направо всичко.
— Познаваш ли един тип на име Ричи Коул? — попитах аз.
— Разбира се — каза той небрежно. — Държеше стая над моята. Беше ми добър приятел. Проклет контрабандист, който уж беше посредствен, но се оказа много по-едра риба, защото имаше мангизи, дето дребните пласьори изобщо не могат да помиришат. И все пак си беше готин.
Ето как плетката можеше да започне да се разплита в Ню Йорк, стига да знаеш откъде да я подхванеш. Преплитащите се събития и личности накрая могат да те отведат на кръстопът, където стои някой, и той само с едно махване на ръката може да те отпрати на вярната следа, стига да реши да го направи. Но и самото заплитане съвсем не е проста работа. То е резултат от смесване, преливане и забъркване години наред и въпреки че отговорът изглежда почти случайна работа, всъщност изобщо не е така.
— Още ли живее, там?
— Ами. Отдавна се премести. И вече не е контрабандист.
— Откъде знаеш?
Бейлис изгрухтя и довърши бирата си.
— Че защо един моряк ще държи обзаведена стая, докато го няма?
— Това пък откъде го знаеш?
Дребосъкът сви рамене и махна на бармана да се приближи.
— Майк, аз съм бил там. Много бира сме изпили заедно. — Той ми подаде нова халба и вдигна собствената си. — Ричи Коул беше момче, което направи доста мангизи, приятелю, не забравяй това. Щеше да ти хареса.
— Къде се намира квартирата му?
Бейлис пусна една широка усмивка.
— Я стига, Майк. Казах ти, че е приятел. И ако сега случайно е в беда, не смятам да му утежнявам положението.
— Не можеш — казах аз. — Коул е мъртъв.
Съвсем бавно той остави халбата на бара, обърна се с лице към мен, а челото му се набразди от бръчки.
— Как така?
— Застрелян.
— Знаеш ли какво, Майк? Винаги съм си мислел, че някой ден ще му се случи. Беше си му в картите.
— Какво искаш да кажеш?
— Видях му патлаците. Имаше си ги таман три в един куфар. И освен това ме използваше за някои неща.
След като не отговорих, той сви рамене и се усмихна.
— Аз съм стара пушка, Майк. Помниш ли? Някои работи, дето ги зная отдавна, зализаните момченца по вестниците и досега не са ги научили. Все още имам връзки, които ми снасят по някой и друг долар тук-таме. Пък и нямам проблеми, правил съм толкова услуги, че сега ми се връщат, а, повярвай ми, тая работа с пенсията изобщо не стои така, както ти се вижда на пръв поглед. Тъй че аз си изкарвам по малко долари с добре подбрани указания и умни идеи. Сега за Коул — така и не успях да разбера какво точно беше нацелил, но без съмнение той се домогваше до някаква специална информация.
— Колко специална?
— Е, за мислещ човек като мен си беше специална, защото някой дребен контрабандист, за какъвто той се представяше, нямаше да се стреми да научи онова, което той искаше да знае.
— Хитро — обадих се аз. — Ти това каза ли го на Коул?
— Естествено — ухили се Бейлис, — но ние и двамата бяхме врели и кипели в онова, което вършехме, и се разбирахме само с един поглед. Никога не бих го дебнал.
— Хайде да отидем да огледаме квартирата му.
— Хайде първо да ми кажеш какъв беше той в действителност?
В момента си беше истинска драка, един Бейлис Хенри от старите времена, още преди да се пенсионира, най-добрият в тази тематика, сбръчкано човече, което обаче нямаше намерение да отстъпи и сантиметър.
Изобщо не ми пукаше за националната сигурност, както пишат по книгите, и затова казах:
— Ричи Коул беше федерален агент и остана жив достатъчно дълго, за да ме въвлече в тази история.
Той изчака известно време, като ме наблюдаваше, после сви решително рамене и нахлупи шапката над очите си.
— Ти даваш ли си сметка в какво се забъркваш? — попита ме той.
— И преди съм бил гърмян — казах аз.
— Да, ама все още не си бил мъртъв.
Жилищната кооперация беше една сграда от червеникавокафяв камък в Бруклин, която по войнишки маниер беше застанала рамо до рамо с още петдесет такива — цяла редица четириъгълници като лица, а прозорците й наподобяваха мрачните безизразни очи на удушен мъртвец с подпухналия език на малка каменна веранда, сякаш висяща от зейналата му уста.