— Това вече звучи по-добре.
— Само че ме остави първо аз да си сложа костюма. Нямам намерение да стоя чисто гола, докато ти се правиш на страхливец.
Протегнах ръка към нея, но тя беше твърде бърза и скочи на крака с гъвкавото движение на акробат. Загърна се в хавлиената кърпа като в сари и се усмихна със съзнанието, че сега беше по-желана от миговете, в които все още нямаше нищо върху себе си. Остави ме за секунда да я поглъщам с очи, после побягна палаво, заобиколи басейна и изчезна в съблекалнята от другата страна.
Само след минута се показа отново с най-оскъдните черни бикини, които бях виждал. Носеше за мен чифт спортни гащета. Остави ги на един стол, хукна към басейна и се хвърли във водата. Бях идиот, че си позволих да се почувствам като жребец, но денят беше точно такъв, жената също, а тези седем години бяха едно твърде дълго мъчително изпитание. Отидох до стола, взех шортите и без да си правя труда да светвам лампата, се облякох и отново излязох навън в този голям, голям ден.
Под водата тя беше като змиорка, златистокафява, а черните й бикини представляваха едва забележими тъмни шарки върху кожата й. Беше хлъзгава, пищно чувствена и по-мъчително изкусителна, отколкото една жена имаше право да бъде. Изтласка се нагоре и седна на ръба на басейна, прибрала корем така, че от пъпа нагоре мускулите й очертаваха падина, преливаща се в нежния улей между гърдите й, чиито дъги се извиваха в горда голота, много преди да изпитат насилието на миниатюрната примка.
Тя се засмя, изплези ми се, мина по тревата, отиде до радиото и седна.
— По дяволите! — възкликнах аз едва чуто, изчаках малко и я последвах.
Когато се отпуснах до нея, тя сложи ръката си върху моята и контрастът беше такъв, че в сравнение с нея изглеждах блед като каторжник.
— Сега можем да поговорим, Майк. Не си изминал целия този път, само за да ме видиш, нали?
— Не мислех така, преди да тръгна.
Тя сключи пръсти около китката ми.
— Може ли да ти кажа нещо съвсем откровено?
— Да, разбира се.
— Харесваш ми, мъжага такъв.
Аз извърнах глава и нежно захапах ръката й под лакътя.
— Чувството е взаимно, красавице. Въпреки че не трябва да бъде така.
— Защо не? — Очите й бяха настойчиви и открити, дълбоки и топли, гледаха ме и очакваха отговор.
— Защото двамата изобщо не си приличаме. Безкрайно сме далече един от друг в действията си и в начина си на мислене. Аз съм тип, който вечно създава неприятности, скъпа. Винаги е било така и това никога няма да се промени. Тъй че, бъди разумна! Не ме насърчавай, защото изгарям от нетърпение да се включа в играта. Запознанството ни беше приятно, началото чудесно и аз дойдох тук под дяволски неубедителен претекст, защото изпитвах ненаситен глад за теб и сега, след като вече съм вкусил отново, се чувствам като прасе и искам всичко.
— Аммм — каза Лаура.
— Не се смей — казах аз, — бледоликият не говори с двуличен език. Този стар воин вече го е изпитвал.
— Дотам и обратно?
— Докрай, скъпа.
Усмивката й беше като онази, която рисуват на куклите феи.
— Добре, стари войнико, убий ме тогава.
— Ще отнеме много дни.
— Аммм — изръмжа тя отново. — Но най-напред ми кажи каква е причината, която те доведе тук.
Аз се пресегнах и изключих транзистора.
— Отнася се за Лео.
Усмивката й угасна, а в ъгълчетата на очите и се появиха бръчици.
— О?
— Някога споменавал ли ти е за… е, да кажем, за работата си през войната?
Не беше много сигурна, че е разбрала какво я питам.
— Ами… той беше генерал. От щаба на генерал Стоуфлър.
— Зная. Но какво е работел? Някога казвал ли ти е с какво се е занимавал?
Тя отново ме погледна озадачено.
— Да. Отговаряли са за продоволствията. Никога не се е впускал в подробности и според мен причината беше, че той изобщо не беше участвал в преки военни действия. Изглежда доста се срамуваше от този факт.
Усетих как правя презрителна гримаса.
— А има ли нещо особено… като…
— Не — казах аз рязко, — просто се питах дали не би било възможно да е имал и някакви секретни функции.
— Не разбирам, Майк. — Тя се надигна на лакът и ме погледна. — Питаш дали Лео не е бил част от тайните разузнавателни служби?
Аз кимнах.
Озадаченият поглед се появи отново и тя поклати глава в категорично несъгласие.