— Вече ти казах, Пат.
— По дяволите, Лари, престани! Тази отрепка може да ни отведе до убиеца. Той научи нещо от онзи приятел и аз възнамерявам да разбера какво е то. Не ми пробутвай разни набожни тъпотии или медицински боклуци за това какво може да стане. Познавам типове като този тук. Цял живот се занимавам с тях. Непрекъснато ги пребиват по баровете, блъскат ги коли, нападат ги крадци и всеки път се отървават с някой и друг нов белег. В състояние съм да го размажа и може би той ще проговори. Възможно е и да не успея, но едно ще ти кажа. Аз ще си взема от него своето, пък после, като му дойде редът, докторите могат да съберат парчетата. Само че аз съм първи, ясно?
За момент Лари не му отвърна нищо, а после тихо каза:
— Естествено, че ми с ясно. Може би ти самият ще се възползваш от известна медицинска помощ.
Чух как Пат, докато си поемаше дъх, тихо изсъска. Като змия. Ръката му беше отпусната върху моята и дори без да го виждам, знаех как изглежда лицето му. Познавах това негово състояние отпреди, когато секунда по-късно той беше застрелял един човек.
Този път му се наложи да чуе какво щях да му кажа аз:
— Той е прав, стари приятелю. Ти наистина си болен.
Знаех какво ще последва и нямаше никакъв начин да го избегна. Беше светкавичен, беше здрав, но не ми причини никаква болка. Все едно че политаш към страната на сънищата, където всичко е тихо и събуждането е нежелателно, защото тогава наистина ще боли, а ти не искаш да изпиташ това.
— Как се чувстваш сега? — попита Лари.
Глупав въпрос. Отново затворих очи.
— Оставихме те тук в болницата.
— Хайде да не ми правите повече услуги.
— Не се тревожи. Ти си под социално попечителство. Регистриран си като отявлен алкохолик, при това буйстващ. Така че, ако си наистина внимателен, може и да ги убедиш да те пуснат отново на улицата. Макар че аз дълбоко се съмнявам. Капитан Чеймбърс те притиска здраво.
— Да върви по дяволите.
— Той не е единственият.
— Е, и кои са другите? — Гласът ми беше пресипнал и стържещ, едва се чуваше.
— Окръжният прокурор, неговият помощник и някои хора с неясна самоличност, но от по-висши кръгове, проявяват подчертан интерес към сведенията, които можеш да дадеш.
— И те да вървят по дяволите.
— Това може да се окаже полезно, за да те измъкнем оттук.
— Глупости. За първи път от толкова време съм на легло. Тук ми харесва.
— Майк. — Гласът му се беше променил. Сега в него прозвуча нотка, която нямаше нищо общо с лекаря професионалист при леглото на болен. Беше тревожна и напрегната, ето защо аз си позволих да отворя очи и да го погледна.
— Не ми харесва това, което става с Пат.
— Бияч.
— Хубава дума, но не му я прикачвай. Тук здравенякът си ти. Изобщо не приличаш на него.
— Той е издръжлив.
— Да, в определен смисъл. Истински професионалист. Добре обучен и може да върши някои неща, които не са по силите на повечето хора. За разлика от тях той е полицай. Пат е едно нормално човешко същество с емоции. Или поне беше. Запознах се с него, след като ти се пропи. Бях свидетел как ден след ден Пат си променя характера. Причината беше самият ти и онова, което си сторил на Велда.
Пак това име. В една секунда изживях всички онези дни, в които то беше живо и с мен. Тя беше страхотна, истинска Валкирия, с коси, черни като нощта.
— Че на него какво му бърка?
— Казва, че тя е била и негова приятелка.
С мъка, съвсем бавно аз отворих очи.
— А ти знаеш ли какво беше тя за мен?
— Да, струва ми се.
— Добре.
— Не е изключено и той да е бил влюбен в нея — каза Лари.
Нямах сили да се изсмея така, както ми се искаше.
— Тя беше влюбена в мен, док.
— И въпреки това той може да е бил влюбен в нея. Вероятно изобщо не си го осъзнал, но аз останах с такова впечатление. Както знаеш, той и досега си е ерген.
— Ами. Влюбен е единствено в работата си. Познавам го.
— Така ли?
Върнах се в мислите си към изминалата нощ и не успях да сдържа усмивката, която се опитваше да изпълзи на устните ми.
— Може би не, док, може би не. Но това е много интересно хрумване. И обяснява куп неща.
— Сега той е по петите ти. Характерът му, цялото му същество е претърпяло невероятна промяна. И в центъра на всичко това си ти. До този момент той никога не е имал възможност да те спипа и да те накара да си платиш за онова, което се е случило. Сега си в ръцете му и така здравата си я загазил, че, повярвай ми, ще ти го върне тъпкано.