— Ще си тръгнете след закуска и след като ви прегледам на сутринта, и то при условие, че господин Госингер гарантира, че ще отидете право у вас, ще си легнете и няма да ставате.
— Кажи, Карлхен, ще ми разрешиш ли да се изкъпя и да свърша някои естествени нужди?
— Стига да не се бавиш и да се изкъпеш в собствената си баня — отвърна Кастило. — Докторе, ще се погрижа да остане в леглото си дори ако се налага да го вържа.
— Може да ви се наложи точно това да направите — отвърна доктор Черни, стисна бързо ръката на Кастило, след това и на Гьорнер и излезе от стаята.
— След няколко минути ще дойдат хора от охраната на „Тагес Цайтунг“ — заяви Ото. — Ще се разбера с тях утре сутринта да те закарат до вас.
— Ти някога мислиш ли, преди да направиш нещо, Ото? — попита Кочиан.
— Сега пък какво не е наред? — попита Гьорнер.
— Макс мрази охранители — обясни Кочиан. — Очевидно те имат някаква специфична миризма. Макс хапе хората, които не харесва, и охранителите го знаят. Може да организират стачка.
Намеси се Кастило.
— Искам те жив и здрав, за да поговорим. Тези хора ще те опазят жив, докато те кача на самолета. — Замълча. — Ами ченгето пред вратата? Макс не му обърна никакво внимание.
— Всяко Нравило си има изключение — отвърна Кочиан. — Предполагам, че ченгето — казва се Кадар — тайно е давал на Макс наденица. Макс обожава наденица.
— Значи ще заредим охранителите с наденица — реши Чарли.
Кочиан се замисли за момент.
— Не, няма. Да не би да мислиш, че на Макс му е приятно да седи до леглото ми, докато съм разкъсван от болки? — попита той. — А и ченгето виси отпред достатъчно дълго. Така че, когато пристигнат хората от охраната ми, ще ги пратя да си вървят. Ти ще заведеш Макс в апартамента. Ако искаш остани, с него, стига да обещаеш да го изведеш на дълга разходка довечера към полунощ.
— Имам два въпроса — обади се Кастило. — Къде се намира апартаментът ти? Портиерът ще ме пусне ли да вляза?
— На последния етаж на хотел „Гелерт“ — отвърна Кочиан. По изражението му бе очевидно, че Чарли би трябвало да знае къде живее. — Ако си с Макс, разбира се, че ще те пуснат. В кухнята има кучешка храна, а във фризера държа телешки кокали. Дава му се по един голям или два малки, и то едва след като си изяде кучешката храна.
— Слушам, господине. Какво обича за десерт?
— До креслото ми има кутия шоколадови бонбони. Дават му се само по два.
— Добре.
— По непонятни за мен причини, разправят, че шоколадът вреди на кучетата. При Макс, прекалено много шоколад предизвиква газове — ако това стане, ти трябва противогаз — затова прояви характер, ако реши да проси повече. Да знаеш, че много го бива.
— Добре.
— На бравата на вратата виси каишка — продължи да обяснява Кочиан. — Сложи му я. Когато не съм до него, Макс ходи, където той реши.
Две минути по-късно на вратата се почука и двама яки мъжаги — оръжията им скрити под саката — влязоха в стаята, забелязаха Макс и не посмяха да направят и крачка напред. Макс изръмжа тихо и показа впечатляващите си зъби.
— Какво ви казах! — натякна Кочиан.
— Колко човека сте?
Те го погледнаха, ала не отговориха. Вместо това зачакаха нареждане от Гьорнер.
— Можете да му кажете — подкани ги Кочиан. — Това е хер Карл фон унд зу Госингер.
— Трима, хер Госингер — отвърна единият на немски.
— Разбрахте ли какво се е случило на господин Кочиан? — попита Чарли на унгарски.
И двамата кимнаха. Същият мъж отговори:
— Господин Кочиан е бил нападнат на „Моста на свободата“.
— Не е било обир. Много по-сериозно е и може да се случи отново — предупреди Кастило.
И двамата кимнаха отново.
— Искам двама от вас пред вратата. Да не мърдате — нареди Чарли. — И поне още двама някъде наблизо да наблюдават какво става.
— Имам още един човек — колкото кажете, ще осигуря, господине — до петнайсет минути.
— Повикай двама — нареди Кастило. — Нали знаете как да използвате пистолетите?
— Всички са пенсионирани полицаи, господин Госингер — отвърна вместо тях Кочиан.
— Всички ли имат мобилни телефони? — попита Кастило.
Мъжете кимнаха.
— Ако забележите нещо подозрително, каквото и да е, съобщете първо на полицията, след това на мен. Това означава, че ще трябва да ми дадете един от вашите телефони. Аз ще бъда в апартамента на господин Кочиан.
Мъжът, с когото бе разговарял, даде знак на колегата си да даде на Кастило мобилния си телефон.
— Благодаря — отвърна Чарли, докато го оглеждаше. — Как да се свържа с вас по това чудо?