„И той ли знае?“
— Не съм, господине.
— Защо не?
„Никак не ми се иска да отговарям на този въпрос. Как да му кажа: «Защото не исках Монтвейл да ме юрка, без той да реши, че се надувам?»
Хол долови колебанието на Кастило и добави:
— Разбрах, че двамата с него сте пийнали по чашка в Армейския клуб след повишението.
«Очевидно Нейлър е разказал на Хол. Слава Богу!»
— Да, господине, така беше.
— Той звъня няколко пъти…
«Кой е този той? Нейлър или Монтвейл?»
— Първия път, за да ми съобщи, че двамата сте се споразумели…
«Ясно, значи става въпрос за Монтвейл».
— … и че ти ще го държиш в течение. Последните няколко бяха, защото не можеше да разбере къде се намираш, защото си бил съобщил на някого, че нямаш път към Берлин.
— Според мен вече знае къде съм, господине.
— Говори ли с него?
— Използвах въздушното такси, към което той ме насочи.
Последва мълчание. След малко Хол заговори:
— Ясно. Разбрах. Последните няколко пъти, когато говорихме, прояви огромен интерес към гърмящите куфарчета. Попита ме дали съм чувал нещо. Отвърнах, че не съм.
— Няма какво да чуете, господине.
— По-късно Джоел ми каза, че Том Макгуайър му е разказал. Разбрах как стоят нещата. Само че общият ни приятел ми се стори доста учуден, че не си споменал нито пред него, нито пред мен.
— Дик Милър му е разказал за куфарчетата. Аз го помолих да му каже.
«Защо говорим закодирано по обезопасена линия? Защото Хол си мисли, че „общият ни приятел“ е наредил на добрите си приятели от разузнаването във Форт Мийд да прослушват телефонните разговори на Хол и да следят за име като Монтвейл. Това за него не е никакъв проблем. Националната агенция за сигурност работи за него. Няма никакъв проблем да подслушва и обезопасената линия на Белия дом».
— Дик ми каза. Дотук се справяш похвално, Чарли.
— Благодаря, господине.
— Какво правиш в Будапеща?
— Опитвам се да измоля един от източниците си да ме освободи от обещанието да не показвам на никого списъка с имена, който ми даде — отвърна Кастило. — Ще съобщя на общия ни приятел, когато говоря с него. А ще му позвъня в мига, в който приключа разговора с вас.
— Къде заминаваш от Будапеща?
— Господине, наистина ли се налага да ви кажа?
Хол не отговори веднага.
— Не, в никакъв случай. Ти вече не работиш за мен. Няма причина да ми казваш. Чарли, подозирам, че общият ни приятел ще ти зададе същия въпрос.
— Аз не работя за общия ни приятел, господине.
Последва ново мълчание, преди Хол да отговори.
— Чарли, ще успееш ли да спазиш уговорката с общия ни приятел?
— Искрено се надявам, господине.
— Друг наш общ приятел, твой стар приятел…
«Става въпрос за генерал Нейлър».
— Той не е на същото мнение. Според него Давид е извадил огромен късмет с прашката.
«Това пък какво трябва да означава. По дяволите! Ясно! Давид и Голиат».
— Господине, аз не се опитвам да поваля Голиат. Просто искам да ме остави на мира.
— Това е била и философията на Джеферсън Дейвис по време на Гражданската война. Той не искал да разгроми Севера. Единственото му желание било Северът да остави Юга на мира. Знаеш какво е станало.
— Знам, господине.
— Има и още една възможност, Чарли — продължи Хол.
— Да се моля ли?
Хол се разсмя.
— Ще поговоря с президента и ще го накарам да му нареди да те остави на мира.
Тъй като Кастило не отговори веднага, Хол добави:
— Идеята е моя, Чарли. Не е на нашия общ приятел.
След дълга пауза Кастило отвърна:
— Не е ли по-добре да почакаме и да видим какво ще стане?
Хол не отговори направо.
— Неговата тактика е да те оплете с дребни хвалби. Вече е подел атаката. «Ти си изключителен младеж, но си безкрайно неопитен. Трябва да помъдрееш, имаш нужда от някой, който да те насочва в правия път, да те предпазва от импулсивни и необмислени постъпки». Той ще повтаря тези думи — или нещо подобно — докато един ден наистина не направиш нещо импулсивно и необмислено. И тогава президентът ще ти каже нещо от сорта: «За да не повториш грешката си, най-добре се допитай до Монт… нашия приятел». Тогава вече ще му бъдеш в кърпа вързан.
— Докато работех с вас, разчитах на необходимия наставник — отвърна Кастило. — Имах до себе си човека, който да ме насочва в правия път.
— Не е точно така, въпреки това ти благодаря.
— Значи трябва да внимавам да не върша нищо импулсивно или необмислено.