Арлингтън, Вирджиния
16:00, 6 Август 2005
На „Арлингтън“ има средно по двайсет погребения на ден, определен ред за военнослужещите: за редниците и сержантите — един, церемониите на нисшите офицери следват друг, докато при погребенията на висшия команден състав е трети.
На редниците и сержантите им се осигуряват придружители на ковчега команда определена за отдаване на почест, и сигналист.
Освен тези основни изисквания, погребенията на нисшите офицери понякога са придружени от взвод, като броят на военните зависи от чина на починалия, има също и военен оркестър.
Офицерите имат право на погребална процесия, предвождана от карета, в която ковчегът се откарва до гроба. Полковниците от армията и морската пехота и чиновете над тях са придружени от кон с красиво покривало, без ездач. На офицерите също им се осигурява залп в знак на почит — седемнайсет пушки за генерал с четири звезди, петнайсет за три звезди, тринайсет за две звезди, единайсет за една.
Почти никога нямаше изключения от установените ритуали, а покойният сержант Сиймор Кранц имаше право единствено на най-основното.
Само че от момента, в който катафалката спря пред гроба, погребението на сержант Кранц излезе от установения протокол.
Когато безупречният офицер посегна към задната врата на катафалката, друг безупречен старши сержант от Специалните части го спря.
— С ваше разрешение, господине, ние ще поемем оттук — настоя старши сержант Джон К. Дейвидсън.
— Моля? — обърна се изумен лейтенантът.
За пръв път се случваше някой да прекъсне церемонията.
— Старши сержантът каза, че ние ще поемем — обади се друг глас. — Да не би да има проблем, лейтенант?
Лейтенантът се обърна към друга „Зелена барета“, този с по три сребърни звезди на еполетите.
— Господине… — понечи да недоволства лейтенантът.
— Чудесно. Сигурен бях, че няма да има никакви проблеми — въздъхна генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб. — Продължете, старши сержант.
— Слушам, господине. — Старши сержант Дейвидсън повиши глас. — Придружители на ковчега, готооо-ви!
Седем „Зелени барети“ с различни чинове — включително един генерал-лейтенант и един ефрейтор от морската пехота — пристъпиха към ковчега. Когато старши сержант Дейвидсън отвори вратата на катафалката, мъжете извадиха ковчега и го поеха на рамене.
— Придружители, готооо-ви! — излая тихо старши сержант и двайсетина войници от Специалните части, повечето сержанти, сред които имаше един полковник, един подполковник, двама майори, капитан и двама лейтенанти, се строиха в колона по двама и застанаха мирно.
— Капелан! Придружители! — ревна старши сержант Дейвидсън. — Бавен нааа-пред.
Капеланът с чин капитан се озова до „Зелена барета“ с чин майор и остана загледан в него малко учуден, докато новодошлият не го побутна леко напред.
Всички офицери поеха в бавна процесия към гроба. Щом и последният от тях мина покрай катафалката, майор от Специалните части в инвалидна количка, тласкан напред от сержант от Специалните части, се присъединиха към придружителите. След тях поеха неколцина мъже в цивилно облекло.
Най-отзад се подредиха — след кратко колебание — официалният погребален екип на национално гробище „Арлингтън“.
Докато погребалната колона приближаваше гроба, друг екип от Специалните части се подреди със свалено оръжие, готови за залп.
Щом стигнаха гроба, ковчегът бе спуснат. Само двама не бяха застанали мирно.
Старши сержант Дейвидсън подаде националния флаг на генерал Брус Дж. Макнаб и ефрейтор Лестър Брадли, за да го поставят върху ковчега.
Накрая и те застанаха мирно, старши сержант Дейвидсън даде знак и всички отстъпиха две крачки назад.
„Зелената барета“ капелан започна ритуала, предвиден на лутерани. Щом приключи, отстъпи от гроба.
Капитанът, който командваше новата стрелкова част, изрева заповед:
— За стрееел-ба. Готооо-ви! Ооо-гън!
Старши сержант Дейвидсън и ефрейтор Брадли започнаха да сгъват знамето. Когато приключиха и то се превърна в син триъгълник на бели звезди, го предадоха на генерал Макнаб, който изчака погребалният екип да се отдръпне и го предаде на сестрата на сержант Кранц.
Каза ѝ няколко думи, отдаде чест и се отдръпна.
Жена с посивяла коса на средна възраст — съпруга на пенсиониран офицер, доброволка, която присъстваше на погребенията — подаде на сестрата на Кранц картичка със съболезнованията от Генералния щаб на армията и я целуна по бузата.