Изстрели не последваха.
Макс притича и близна Кастило по лицето.
Чарли усети как очите му се наливат със сълзи.
— Копеле грамадно — прошепна той. — И аз те обичам.
Изправи се и се приближи до двамата мъже.
Онзи, когато Макс бе захапал, лежеше по гръб, с отворена уста, вперил в тавана безжизнените си очи. Кастило не видя входни рани. Вторият продължаваше да седи облегнат на вратата. На челото му се виждаха две малки дупчици и трета до носа.
Сърцето на Кастило се сви и той усети как се вледенява.
„Мили боже, Ото!“
Хукна през хола към втората спалня за гости, постави ръка на бравата, след това открехна и скочи вътре, стиснал „Узито“ с две ръце. Отвън влизаше достатъчно светлина, за да види леглото. Притисна се към стената до вратата, напипа ключа за лампата и светна.
В първия момент тялото в леглото не помръдна — „Мама му стара, не с гарота, не и Ото!“ — ала след това Ото се изправи.
— Какво, по дяволите, става? — изръмжа Ото. — Ти какво правиш с този пищов?
— Ставай, Ото — нареди Кастило. — Имаме проблем.
— Проблем ли? Какъв проблем?
— Ставай, Ото — повтори Кастило, след това мина бързо през хола към входната врата.
Отпред бе паднал мъж — човек от охраната на „Тагес Цайтунг“ — проснат по гръб между вратата и стълбите. Пистолетът му лежеше на мокета.
Кастило хукна към него, забеляза оцъклените очи и посинялата кожа, след това стоманената гарота на врата.
Хвърли се обратно в апартамента, извади швейцарския армейски нож от куфара и се втурна обратно в коридора.
С огромно усилие освободи гаротата и си каза, че усилието му е било напразно.
„Този човек е мъртъв“.
Погледна го внимателно. Нямаше признаци на живот.
„Какво толкова?“
Притисна с всички сили корема на мъжа и усети как въздухът излиза от дробовете му. Въпреки това не дишаше.
Кастило си пое дълбоко дъх, наведе се над мъжа, стисна носа му и издиша в устата му.
Нямаше никаква реакция.
Кастило отново притисна корема му и отново усети как въздухът излиза. Усети някакъв тласък, нещо като кратко поемане на въздух. Последва нов, този път по-убедителен. И неочаквано, човекът си пое дъх.
Простена тихо.
„Сега вече нямам никаква представа какво да правя“.
Мъжът започна да се мята и стисна гърлото си.
— Просто дишай, нищо повече. Отпусни се и дишай — нареди Кастило.
Стори му се, че мъжът се опитва да каже нещо.
Чарли усети, че зад него има някой, и посегна към „Узито“.
— Ще повикам полиция и линейка — предложи тихо Ото Гьорнер.
— Никаква полиция. Никаква линейка — сряза го Кастило. — Викни Шандор Тор.
Гьорнер се канеше да каже нещо, но се разколеба.
— Мобилният е до леглото — обясни той и влезе в апартамента.
Мъжът от охраната се опита да стане.
Кастило го натисна на пода.
— Не мърдай — обясни той. — Повикахме помощ.
ЧЕТИРИ
Хотел „Данубиус Гелерт“
Ул. „Св. Гелерт“ №1
Будапеща, Унгария
01:50, 7 Август 2005
— С какво ги застреляхте? — попита Шандор Тор.
Беше приклекнал до втория, все още подпрян на рамката на вратата.
— С „Ругер“ .22 — отвърна Кастило.
— Или сте пълен глупак, или сте напълно уверен в уменията си на стрелец — отбеляза Тор. — Кое от двете?
— На нощното шкафче в стаята е — посочи Чарли.
Тор влезе в спалнята. Кастило го последва. Тор взе пистолета.
— „Ругер“ .22 със заглушител. Добре. Много са малко издателите, които знаят как се използва оръжие, а дори да знаят, не са толкова точни.
— Ако това беше въпрос, хич не чакай отговор.
Още един едър унгарец на средна възраст влезе в спалнята. Носеше десетлитрова туба бензин. Кастило забеляза, че е с гумени ръкавици.
— Още двама чакат на стълбите — заяви едрият унгарец.
Тор кимна.
— Това говори ли ви нещо, господин Госингер? — попита Тор.
— План В — отвърна Кастило. — Ако не успеят да пипнат господин Кочиан — план А — или ако нещо се обърка и се наложи да го убият — план Б — са щели да опожарят апартамента с надеждата да унищожат събраната от господин Кочиан информация.
— Значи според вас са мислели, че хер Кочиан е тук, така ли?
— В противен случай щяха да отидат в частна болница „Телки“. Според мен са наблюдавали апартамента, видели са, че свети, и са решили, че е тук. Може да са видели Макс на балкона. След като не излезе на обичайната си среднощна разходка, са решили да го напипат тук.