— Със сигурност са знаели, че е в болница „Телки“ — засече го Тор. — Защо не са се опитали да го отвлекат оттам?
— Не са знаели колко зле е ранен. По-логично е да изчакат да се прибере, защото в болницата може да изникне проблем.
Тор остана загледан в Кастило, след това се обърна към мъжа с тубата бензин.
— Ракоши, остави ни сами за малко, ако обичаш — помоли той. — Виж дали няма да откриеш нещо в джобовете им. Разбери дали нямат кола някъде наоколо.
— Намерих едно „Узи“ в хола — обади се Ракоши.
Тор погледна Кастило. Чарли се поколеба за момент, след това кимна.
Тор махна на Ракоши, за да му даде знак да излезе. След това прекрачи към вратата и я затвори.
— Господин Госингер, и двамата с вас сме загрижени за безопасността на господин Кочиан. Ще си свърша работата по-добре, ако не ме държите на тъмно. — Замълча, разбра, че Кастило няма да отговори, и продължи. — Простете на стария полицай, задето не вярва, че сте човекът, за когото се представяте, господин Госингер.
„Рано или късно трябва да му кажа“.
— Аз съм американски офицер от разузнаването.
Тор кимна веднага и Кастило разбра, че полицаят не е изненадан.
— От ЦРУ ли сте?
Кастило поклати глава.
— Не.
Бе очевидно, че Шандор Тор не му вярва.
— Защо проявявате интерес към господин Кочиан?
— В момента искам единствено да го опазя жив — отвърна Чарли, след това даде знак на Тор да го последва. — Елате с мен.
Кастило го отведе в спалнята на Кочиан и посочи снимката, на която Ерик Кочиан бе стиснал ръцете на майка му и на чичо му Вили.
— Това е майка ми като момиче. А тук — той посочи следващата снимка, на която държеше майка си за ръка — вече е млада жена и аз като дете.
Тор погледна снимката, след това вдигна очи към Кастило и посочи снимката, на която Кастило бе в парадна униформа с медали.
— Вие сте войник. Аз също.
— Войник съм. Подполковник.
— Това обяснява точната стрелба — отвърна Тор. — Но пък изникват нови въпроси.
— Когато му дойде времето, ще се постарая да отговоря на въпросите. Засега правителството ми се интересува от всичко, което господин Кочиан е научил за скандала „Петрол срещу храни“.
— Достатъчно, очевидно замесените в скандала са изпратили убийците си да го ликвидират.
— Първо е трябвало да научат какво знае, след това са щели да го убият.
— И той ми каза същото в нощта, когато се опитаха да го отвлекат на моста — призна Тор.
— Каза ли нещо друго?
— Каза, че информацията била в апартамента.
— Каза ли къде е?
Тор поклати глава.
— Каза, че не искал да знам.
— Значи ще ни каже утре сутринта.
— И как ще успеем да го опазим?
— В моята работа има моменти, когато се доверяваш на инстинкта си по отношение на някой човек — отвърна Кастило. — Признаваш пред него неща, които е много възможно да се обърнат срещу теб.
— Знам — кимна Тор. — Какво ви казва инстинктът за мен?
— След два часа на летище „Ферихеги“ ще кацне самолет. След като изведем господин Кочиан от болницата и той вземе информацията, ще го откарам в Аржентина.
— Аржентина е на другия край на света — намръщи се Тор. — Самолетът трябва да е доста внушителен.
— „Гълфстрийм III“ — уточни Кастило.
Тор кимна. Очевидно знаеше за какъв самолет става въпрос.
— Защо не в Съединените щати?
— Причините са две. Първо, господин Кочиан не иска да ходи в Щатите и, второ, според мен ще открием онова, което търсим, в Южна Америка. Освен това ми се струва, че там ще мога да го пазя по-добре, отколкото в Щатите.
— Звучи разумно.
— Мисля си, че ще успея да покажа на онези, които са по петите на господин Кочиан, че вече е напълно безсмислено да се опитват да измъкнат информация от него или да го убият, защото всичката информация, с която е разполагал, е вече в моите ръце.
— Ще се погрижа господин Кочиан да стигне жив и здрав от болницата тук, а после до летището.
Кастило попита:
— Какво би ви накарало да дойдете с нас в Аржентина?
Тор срещна погледа му.
— Не е нужно да искате разрешение за подобно нещо — отвърна Тор.
Чарли поклати глава.
— Ще дойдете ли с нас?
— Разбира се.
— Какво ще правим с полицията? — попита Кастило.
— Нищо. Ако хората ми успеят да открият колата им — а според мен ще я намерят — ще натоварим телата вътре, ще ги закараме в гората и ще изгорим автомобила.