— Накъде биеш, Ерик? — попита тихо Кастило.
Кочиан вдигна ръка, за да му даде знак да изчака, след това продължи:
— Година по-късно — през 1991, ако не ме лъже паметта, а тя обикновено ми служи отлично — Путин е начело на Международния комитет на Ленинградската комендатура — извинявай, по това време Ленин вече не е официалният светец на Русия, така че Ленинград отново е Санкт Петербург.
— Значи говорим за Международния комитет на Санкт Петербургската комендатура. Там се занимава с международни взаимоотношения и чужди инвестиции. За да покаже, че съветското зло е вече зад гърба му, два месеца след като постъпва на новата работа, господин Путин си подава оставката от КГБ. Поправи ме, ако мислиш, че греша, но ако е напуснал КГБ през 1991 година, това не означава ли, че до 1991 година е бил в КГБ? Как можеш да си подадеш оставката от служба, в която не работиш?
Кастило се разсмя, но не отговори.
— Прекалено цинично ли е да мисля, Карл, че човек, който отговаря за чуждестранните инвестиции не другаде, а в Санкт Петербург, е в състояние да си дръпне по нещичко от върха и да го разпредели между заслужилите апаратчици от стария режим?
— Тази хитра мисъл вече ми е минавала през ума — отвърна Кастило. — Добре, какво друго?
— Та той толкова успешно успява да привлече чуждестранни инвестиции и да промени мнението на света в положителен аспект, че много скоро се озовава на поста първи заместник — председател на целия Санкт Петербург, а много скоро след това е призован в Москва, където изпълнява различни длъжности по времето на Борис Елцин. Поне така казва пред журналистите. Не се споменава обаче какви точно са тези длъжности. Някой циник би заподозрял, че отново е бил свързан с Комитет государственной безопасности или Комитетът за държавна сигурност е името на основната служба за сигурност, разузнавателна служба и службата на тайната полиция в Съветския съюз от 14 март 1954 до 6 ноември 1991 година, по-известен като…
— КГБ — довърши вместо него Кастило и се разсмя.
— Или днешната Федерална служба за сигурност…
— ФСБ — завърши през смях Кастило.
— Та на въпросната Федерална служба за сигурност на Руската федерация — закима Кочиан, — която замести порочното КГБ, Путин става шеф и запазва поста, докато не заема сегашната роля на държавен глава.
— Да не би да се опитваш да ми подскажеш, че той лично е замесен в скандала „Петрол срещу храни“, Ерик?
— Замесен е и още как — отвърна с горчивина Кочиан. — И като източник на пари за ФСБ, и лично.
— Можеш ли да го докажеш?
Кочиан поклати глава.
— Работя по въпроса. Може би съм се добрал до нещо, което става за публикуване.
— И мислиш, че той знае?
— В Будапеща има повече шпиони на квадратен метър, отколкото във Виена и Берлин, когато са били в разцвета на шпиономанията. Разбира се, че знае.
— Ами хората, които се опитаха да те очистят? Да не би да са били Спецназ, изпратени от ФСБ?
— Казваш „очистя“ в смисъл на „отвличам“ или на „убивам“?
— Убивам. Да отвлечеш човек, означава просто да го отвлечеш.
Кочиан кимна.
— Може и така да е, но не мисля. Не бяха руснаци. Бяха немци, което ме кара да си мисля, че са наемници. Едва ли руснаците ще пратят хора от Спецназ. Могат да ги идентифицират, а Путин не би искал подобно нещо да се случи. Най-вероятно е да са от някогашното източногерманско Щази. Какво можеш да ми кажеш за хората, които — как каза ти, „очисти“; много ми хареса — очистиха господин Лоримър?
— Бяха професионалисти — отвърна Кастило. — Нямаха никаква идентификация. Бяха въоръжени със шведски „Мадсън“. Представителите на ЦРУ в Монтевидео и Буенос Айрес се опитват да ги идентифицират. Май няма да им излезе късметът. Може да са от Щази, но може и да не са.
— Ако наистина не си от ЦРУ, Карл, откъде знаеш какви ги въртят представителите на ЦРУ? И откъде си сигурен, че ти казват истината за онова, което вършат или не вършат?
Кастило не отговори веднага.
— Работя лично за президента, Ерик.
— Лично ли?
Кастило кимна.
— Той нареди на хората от Агенцията — и на всички останали от разузнавателната общност — да ми казват всичко, което ме интересува.