„Какво, по дяволите, става тук?“
След това забеляза, че някаква чанта, дали не беше парнал — нещо — покриваше приемника.
„Какво, по дяволите, става тук?“
В същата секунда забеляза някакъв мъж да се приближава с енергична крачка по алеята, последван от автомобил.
„На заден не става. Какво, по дяволите, да правя?“
Отметна сакото и извади пистолета.
В следващия миг блесна светлина от голям ръчен фенер.
— Policial — изрева нечий глас.
Автомобилът — едва сега забеляза, че е малък ван „Фиат“ — потегли по алеята с пищене на гуми.
Мъжът, който крачеше напред, заслони очи заради ярката светлина. След това вдигна и другата си ръка. Държеше пистолет.
— Не стреляйте по него! — изкрещя Юнг на испански.
Последваха три изстрела — прозвучаха като бумтене и Юнг разбра, че някой използва пушка, не пистолет — и мъжът се отплесна назад, сякаш поразен от нещо тежко. След това се свлече на земята.
Юнг пусна пистолета и вдигна ръце над главата си.
Започна да крещи:
— Policial Policial Policial Нещо топло покапа по лицето му.
В следващия миг разбра, че му тече кръв.
Уругвайски полицай, сержант с изваден пистолет, се приближи по алеята.
— Добре ли сте, сеньор Юнг?
„Този пък откъде знае името ми?“
— Може ли да сваля ръце?
— Разбира се, сеньор — отвърна сержантът и добави: — Ранен сте, сеньор Юнг!
Юнг погледна лявата си ръка. Сякаш някой бе направил дупка през нея. Започваше да кърви обилно.
Юнг си помисли: „Обикновено ловджийските сачми са с обща тежест от 1,5 унции. Всяка сачма има груба ударна сила на 36-калибров куршум от автоматичен «Колт»“.
Уайът Ърп е стрелял три пъти. Това означава, че наоколо са пищели и рикоширали изстрели, всеки с приблизителната ударна сила на 32-калибров патрон от автоматичен „Колт“. Извадих страшен късмет, че само един ме целна.
Облегна се на стената и извади кърпичка.
Притисна я към ръката си и едва сега забеляза, че стъклата и вратите на „Блейзъра“ са надупчени с поне шест куршума.
IX
ЕДНО
Международно летище „Хорхе Нюбъри“
Буенос Айрес, Аржентина
07:20, 8 Август 2005
Кастило бе на дясната седалка по време на последната част от полета от Рецифе, Бразилия, а Торине бе на пилотското място. Когато приближиха „Хорхе Нюбъри“, Торине каза:
— Ако си успял да овладееш егото си, помощник-капитане, можеш да приземиш самолета.
Докато гасяха двигателите преди хангара на „Джет Еър“, Торине отбеляза два недостатъка.
— Спускането ти беше прекалено дълго, Чарли.
— Знам.
— Колкото по-малко товар и пътници имаш, толкова по-трудно е спускането.
— Ще запомня.
Торине му подаде плик с документите на самолета.
— Разправиите с властите са под нивото на капитана — заяви той.
— Слушам, господине — отвърна Кастило.
Когато се показа на вратата, Кастило забеляза, че освен аржентинските митнически и имиграционни власти, на пистата пред „Гълфстрийма“ чака ван „Мерцедес Трафик“.
Шофьорът се бе облегнал на вана. Кастило го позна. Беше Пол Сиено, агент на ЦРУ. Беше се запознал с него на сутринта, когато откриха тялото на Дж. Уинслоу Мастърсън. Вгледа се по-внимателно и позна и втория мъж в автомобила, Рикардо Солес, от Агенцията за борба с наркотиците.
„Господи, дано, когато го види, Фернандо не се хвърли да го прегръща по оня мечешки начин“.
Сиено се приближи и заговори на английски с ясно изразен акцент.
— Ние сме от имението, сеньор. Да знаете, когато приключите с хората.
— Благодаря — кимна Кастило и се обърна към аржентинските власти. — Къде искате да поставим багажа за про…
Макс изфуча навън — по-точно казано, прескочи стълбите и се насочи право към носовия колесник, където вдигна крак.
Аржентинският митничар се усмихна.
— Няма нужда, господине. Ако позволите да се кача на борда, ще оправя паспортите.
— Много сте любезен — усмихна се Кастило.
Върна се бързо в салона.
— Всички пригответе паспортите — провикна се той. — А след това се качвайте във вана, който ще ни прибере в имението.
Ерик Кочиан изви рошавите си бели вежди при тези думи, ала не каза и дума. Подаде паспорта си на служителя, сякаш това бе документът, който удостоверяваше, че е представител на самия Господ или в краен случай на папата.