— Добре дошли в Аржентина, господа — поздрави служителят.
Пет минути по-късно всички бяха във вана.
— Къде е това имение, в което отиваме? — обърна се Кастило към Сиено, когато забеляза, че не поемат по пътя към магистралата, отвеждаща извън града.
— В „Белграно“ — разсмя се Сиено. „Арибенъос“ 568.
„Белграно“ бе един от най-изисканите квартали на Буенос Айрес.
— Къде там?
— В моя апартамент, майоре — отвърна Сиено. — На шестнайсетия етаж.
— Твоят апартамент ли?
— Кубинското посолство е на съседния ъгъл. Използваме апартамента, за да снимаме хората, които влизат в посолството, и подслушваме разговорите им. Не може да се каже, че е напълно безопасно, но има метална врата и монитори, а Алекс Дарби реши, че ще бъде подходящо, докато прецените какво точно ви трябва.
— Той вече е подполковник — провикна се Солес от задната седалка и уточни: — Доня Алисия ми изпрати имейл.
— Вие двамата с доня Алисия сте големи плямпала — отбеляза Кастило и попита Сиено: — Алекс Дарби къде е?
— Надявам се да го заварим в апартамента.
— Ами Тони Сантини?
— Вашият майор Милър се обади на Дарби, майо… подполковник — и помоли някой да посрещне полет „725“ на Американските авиолинии от Маями. Тони каза, че ще се оправи. Чух достатъчно от разговора, за да разбера, че пристигат ефрейторът — онзи от пехотинците охрана на посолството — дето го заведохте в Щатите, и някакъв друг военен, заместник на човека, когото изгубихте.
„Каква е тая работа?“, запита се Кастило, след това продължи на глас:
— Каква е тази работа?
— Нямам никаква представа, но Алекс би трябвало да е в апартамента и ще ви обясни всичко.
— Пол, има ли начин да се откажеш от гадния си навик да се обръщаш към мен с подполковник? Казвам се Чарли.
— Разбира се.
— А ти, Рикардо, крайно време е да свикнеш да си държиш устата затворена.
— А на Abuela ще посмееш ли да кажеш същото, подполковник гринго? — Фернандо побърза да се притече на помощ на Рикардо.
Кастило не му обърна никакво внимание.
— Къде е сержант Кенсингтън?
— Съвсем сам — в компанията на радиостанцията си, разбира се — в луксозния ти апартамент във „Фор Сийзънс“.
— Дарби реши да го остави там, и радиото с него. Били по-важни от разноските — обясни Сиено. — Поне докато ти не дадеш друго нареждане.
— Аз не съм от най-щедрите — отвърна Чарли.
Нахлу внезапен спомен: Бети Шнайдер в прегръдките му и огромното легло на президентския апартамент в хотела.
„А след това мръсниците я простреляха. А аз ѝ обещах да отида да я видя, преди да започна обиколката на Европа и Южна Америка, и не го направих. Или съм напълно отдаден на работата и нищо не е в състояние да ми попречи да изпълня мисията, или съм първокласен кретен. Ако Бети е убедена във второто, не мога да я виня. Ще падна на колене, ще се извиня и ще я моля за прошка, когато я видя отново“.
ДВЕ
Жилищната сграда на „Авенида Арибенъос“ 1568 бе на самия ъгъл на „Авенида Хосе Ернандес“, на една пресечка от „Авенида Либертадор“. Фоайето, разположено зад листово стъкло, бе ярко осветено и Кастило се зачуди дали кубинците — каквото повикало, такова се обадило — не държат входа под наблюдение.
„Правило 17: Не си позволявай да подценяваш врага. Щом Дарби проявява интерес към посолството им, те със сигурност го знаят. Може и да не са в състояние да сложат край на шпионажа, но със сигурност снимат всички, които влизат в тази сграда, и проверяват снимките“.
Заля го облекчение, когато „Трафикът“ отби от „Авенида Арибенъос“, качи се на тротоара и почти веднага хлътна по рамата към подземен гараж.
Кастило забеляза охранителните камери на гаража и още една в асансьора, друга във фоайето на шестнайсетия етаж. Тъкмо реши, че камерите в подземния гараж и асансьора са свързани с охранителната система на сградата, а тази във фоайето е отделна, когато забеляза още една, скрита зад украсата за стена.
„Тази вече предава в апартамента“.
Вратата от фоайето бе метална. Сиено я отключи, като набра някакъв код на малка клавиатура. Когато отвори, Кастило с изненада се озова пред друга метална врата, а когато и тази се отвори, изненадата му нарасна още повече, защото пред него се изправи фина червенокоса жена с млечнобяла кожа, обсипана с лунички, в бяла блуза и дънки. Тя се усмихна.