— Господи! — възкликна Дейвидсън, разпери ръце и притисна Кастило в мечешка прегръдка. — Много се радвам да те видя, Чарли.
Когато се освободи, Кастило се обърна към Брадли:
— За теб не съм толкова сигурен, Брадли. Мислех, че в „Макол“ ще бъдеш на сигурно място.
— Това не беше от най-блестящите ти идеи — обади се Дейвидсън. — Дребният се набиваше на очи като кур…
Дейвидсън забеляза Сузана Сиено.
— Като дама със съмнителен морал в божи храм ли? — довърши тя с усмивка.
— Да, госпожо.
— Госпожо Сиено, запознайте се със старши сержант Дейвидсън — представи ги Кастило.
— Наричайте ме Сузана.
— Радвам се да те видя, Джон — обърна се Джейк Торине към Дейвидсън. Двамата си стиснаха ръцете.
Алекс Дарби се намеси:
— Преди да продължите в този дух, искам да си кажа някоя и друга дума с теб, Тони, и с теб, Чарли.
Кастило кимна.
— Сузана, може ли да влезем тук? — Дарби посочи една от вратите.
— Разбира се — отвърна тя.
ТРИ
Дарби ги поведе към просторната баня с облицовани в мрамор стени. Ваната и душ кабината бяха пълни с електроника, а на мивката имаше още неща. Вода имаше, но по полиците, чак до тавана, бяха подредени електронни уреди.
— Наблюдаваме кубинците — обясни Дарби. — Не толкова тях, колкото хората, които влизат и излизат от посолството им. И следим всичките им комуникации. Понякога е много интересно.
— Сиено ми каза.
Дарби се обърна към него.
— Пак ме хващаш в крачка, Чарли — започна той. — Посланик Монтвейл ми позвъни и поиска да му се обадя незабавно — на него лично — ако се появиш.
Кастило кимна и попита:
— Ако се появя, не когато.
— Ако — потвърди Дарби. — Затова не съм му съобщил, че си се обаждал от Рецифе. След като вече си тук… кажи какво да направя.
— Кажи му, че съм тук. Още по-добре, обади му се, за да му кажеш, че съм ти се обаждал и съм те помолил да му се обадиш, за да му кажеш, че когато пристигна, ще му се обадя в мига, в който намеря малко време.
Дарби се замисли.
След това се обърна към телефон с дебел кабел, поставен върху казанчето на тоалетната, и погледна Кастило.
— Във Вашингтон е шест и половина сутринта — обяви той.
— Посланикът е казал веднага, така ли?
Дарби сви рамене и вдигна слушалката.
— Обажда се Дарби. Свържете ме по обезопасена линия с Ленгли — нареди той.
— Това са те чудесата на съвременните технологии — въздъхна Кастило.
— Как реагира посланикът, когато смути съня му? — попита Сантини.
— Попита какво друго има да ми казва Чарли.
— И когато му предаде, че нямам нищо друго за казване? — полюбопитства Кастило.
— Когато му го казах, той нареди, щом се обадиш, да ти предам да му звъннеш незабавно.
— Добре. Дай ми време до обяд, тогава ще му се обадя и ще му съобщя, че си ми предал съобщението.
Дарби кимна отново.
— Има ли някакъв проблем между вас двамата с Монтвейл, Чарли? — попита Сантини.
— Проявява мераци да ми казва какво да правя — обясни Кастило. Като например „Предай му да ми звънне незабавно“.
— Че той е директор на Националното разузнаване — отвърна Сантини. — Може би е решил, че това му дава право да се разпорежда с един нищо и никакъв подполковник.
— Значи и ти си чул?
— Повишили ли са те, Чарли? — попита Дарби.
Кастило кимна.
— Чух го и от директора на Националното разузнаване, и от ефрейтор Брадли — обясни Сантини. — Честито, Чарли.
— Благодаря. След случката в Афганистан си мислех, че никога повече няма да ме повишат.
— Доколкото съм запознат със събитията в Афганистан — заяви Дарби, — това е единственото логично заключение.
— Та накратко — продължи Кастило. — Сключих сделка с Монтвейл. На теория го уведомявам за всичко, което имам намерение да правя, а той ме оставя на мира и ми помага.
— Как ти помага?
— Например, позволява ми да използвам въздушните таксита на Агенцията.
— Защо тогава отказа да говориш с него?
— Нали ви казах, защото се опитва да ми нарежда какво да правя. Истината е, че не му казвам повече от онова, което се налага.
Дарби поклати глава.
— Което означава, че Тони е между чука и наковалнята — отвърна Дарби. — Кой е старецът?
— Казва се Ерик Кочиан. Той е издателят на „Тагес Цайтунг“ в Будапеща. Ровил е много в скандала „Петрол срещу храни“.
— Това е опасна работа. Какво е разбрал?
— Достатъчно, за да направят два опита за покушение срещу него. Другият унгарец — казва се Шандор Тор — е бил ченге, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион. Той е осуетил първия опит за покушение срещу Кочиан. Един от типовете — била са трима; двама избягали — казал на ченгетата, че бил бояджия от Дрезден, и имаше документи за доказателство.