— А според теб не е такъв, така ли? — попита Сантини и когато Кастило поклати глава, продължи да пита: — А те какви са?
— Предполагам, от някогашното Щази. Но не съм напълно сигурен. Освен това нямам никаква представа за кого работят. Втория път, когато се опитаха да отвлекат или убият Кочиан, бяха двама. Въоръжени с „Мадсън“, без документи. Също като хората в имението.
— Какво стана с тях? — попита Сантини.
— Наложи се да ги очистя. Затова не знам почти нищо повече от онова, което ви казвам.
— Наложило се е да ги очистиш ли? — попита Дарби, а след като Кастило кимна, поклати глава и зададе нов въпрос: — И колко цунамита се разбушуваха междувременно?
— Надявам се, нито едно. Шандор ги откара някъде в тяхната кола.
Дарби поклати глава отново.
— Не можеш вечно да се промъкваш между капките, Чарли.
— И на мен ми е минавала тази мисъл. Просто нямах друг избор, Алекс.
— Ако са от Щази, за кого работят сега? — попита Сантини.
Кастило сви рамене.
— Точно това се надявам да разбера. Кочиан ми даде всичко, с което разполагаше. Също и Ед Дешамп в Париж.
— Ед е свестен човек — призна Дарби. — Значи и той е въвлечен в играта ти с Монтвейл?
— Знам, че е непрофесионално от страна на Дешамп, но ми се струва, че трудно издържа същите онези хора, които и аз не мога да търпя. Може би просто е вдигнал мерника на Агенцията, защото не вършат нищо във връзка с материалите, които им изпраща.
— Това ще рече, че и аз не съм никакъв професионалист. Джак Мастърсън ми беше приятел — отвърна Дарби. — Много ми се иска да заковем онези мръсници.
— Като включиш и мен, колко ставаме? — ухили се Сантини. — Четирима аматьори.
— Според мен Юнг също има нещичко в онова, което е събрал… но може и да не предполага — зачуди се на глас Кастило. — А той къде е?
— Странно, че питаш — учуди се Дарби. — Тъкмо се канех да кажа „Какво съвпадение“.
— За какво става въпрос?
— Познай кого са простреляли снощи в Монтевидео неизвестни лица.
— Юнг ли? — попита Кастило, неспособен да повярва.
— Причакали го пред апартамента му, когато се връщал от имението. Сигурно са щели да го спипат — имам предвид да го отвлекат — ако уругвайските ченгета не са го били поставили под наблюдение.
— Лошо ли е ранен?
— Уругвайските ченгета уцелили с три куршума единия. Другите, вероятно двама, избягали. Юнг го простреляли в ръката. Надупчили са го. Костта не е засегната, от куршума. Юнг е същият като тебе, Чарли — и той се промъква между капките. Стоял е непосредствено до лошия, когато ченгетата са го целнали.
— А онзи, когото са убили?
— Няма как да бъде идентифициран. Но пък е носел спринцовка, пълна с кетамин — много силен транквилант — която е имал намерение да инжектира на Юнг.
— Господи! — възкликна Кастило.
— Ти разбра ли клюката? Посланик Макгрори е решил, че Лоримър е наркодилър.
Кастило кимна.
— Казано му е, че нападателите на Юнг са искали да му свият колата.
— Уругвайските ченгета приемат ли тази версия?
Дарби кимна.
— Не знам какви са мотивите им, но те са пробутали тази версия на Юнг. Просто не разбирам защо.
— И на мен не ми е ясно.
— Щом Макгрори вярва, че Лоримър е наркодилър, сигурно ще реши, че Юнг е застрелян от друг наркодилър, а уругвайските ченгета не искат да си признаят. Искрено се надявам да стане така. Ако Макгрори открие какво се е случило в имението, тогава работата яко ще се разсмърди. Остави другото, ами и посланик Силвио ще пострада, а това не бива да става.
— Можеш ли да се свържеш с Юнг? Той в болница ли е?
— Отказал е да остане. Боб Хауъл му е бавачка, заедно с още някакъв агент от ФБР, с когото са били в имението, и — готов ли си за лошите новини? Въпросният агент сам се е усетил какво точно е станало при Лоримър.
— Да го вземем при нас. Не искам някой от Монтевидео да го дръпне преди това. Можете ли бързо да го доведете?
— Два часа след като му звънна, ще бъде тук — отвърна Дарби и кимна към телефона.
— Пак остава въпросът с безопасната квартира — продължи Кастило. — Според мен тук не става. Първо, прекалено много сме. Има ли възможност да използвам вилата от предишния път?
— В „Майерлинг“ ли? Не, а може би — да.