— Изключително щедър си, Алекс.
Когато мерцедесът приближи към будката на охраната на входа на клуб „Буена Виста“, бариерата веднага се вдигна. Двата автомобила минаха покрай двама униформени охранители, застанали отпред. Кастило забеляза още двама малко по-навътре, застанали пред стойка с оръжия, които му заприличаха на пушки помпи „Итака“.
Мерцедесът премина бавно — навсякъде се виждаха знаци за ограничение от 30 км.ч, а през няколко метра имаше гърбици — по криволичеща алея, покрай великолепни къщи, заобиколени от безупречни градини. Подминаха няколко игрища за поло, около които се виждаха огромни къщи, а до тях бе клубът по голф. На паркинга се виждаха поне трийсет автомобила.
Минаха покрай още по-внушителни къщи, повечето обградени от толкова високи туй, че къщите едва се виждаха. Кастило забеляза, че туите прикриват огради.
— Мястото наистина е разкошно, Алекс — обади се Кастило.
— Освен това тук никога не вали сняг — добави Певснер.
Шофьорът намали, след това зави надясно през плъзгаща се желязна порта в същия нюанс на зеленото като грижливо оформените туй.
Вътре Кастило видя хеликоптера „Бел Рейнджър“ на Певснер. Мъж в бял гащеризон го лъскаше.
След това видя и къщата, в английски стил, строена от червени тухли с орнаменти около прозорците. Друг як мъж в костюм стоеше на входа и ги чакаше.
— Влизай — покани го Певснер и посегна към вратата, преди якият да успее да реагира. — Да знаеш с какво нетърпение очаквам моите kleines Fruhstuck. Преди да откарам Александър и Сергей в Буенос Айрес, пих само чай.
Изчака Кастило да излезе от колата и продължи:
— Закъсняваха — за пореден път — за „Сейнт Агнес“, което означава, че пропуснаха автобуса за Буенос Айрес, което пък означаваше, че трябва да ги закарам аз.
— Какво ще правят в Буенос Айрес?
— Обиколка на операта. Ще ги водят зад кулисите. Ти знаеше ли, Чарли, че тукашната е по-голяма от Виенската?
— И от Парижката — добави Кастило. — Идеята е била да бъде по-голяма и внушителна и от двете. Но по онова време Аржентина е имала пари.
— Има ли нещо, което да не знаеш? — попита Певснер, докато изкачваше стъпалата към къщата.
Прислужница на средна възраст ги очакваше във фоайето, скръстила ръце на малката колосана бяла престилка.
Певснер заговори на руски:
— Би ли помолила госпожата, ако е свободна, да дойде да се види с господин…
Поколеба се и погледна Чарли.
— Кастило — довърши Чарли.
— … Кастило. Ще бъдем в трапезарията.
Прислужницата кимна с глава, Певснер мина на унгарски и добави:
— Тъй като господин Госингер го няма, това означава, че сеньор Кастило не е на работа.
— Не позна — отвърна Чарли. — А е истина, че почти няма нещо, което да не знам. Също като теб.
На стъклената маса край френските прозорци в трапезарията бяха поставени сребърни прибори за двама. Певснер покани Кастило да седне и след миг влезе друга прислужница — млада, по всяка вероятност аржентинка, предположи гостът — сложи трети стол и още едни прибори.
— За мен чай — нареди Певснер — и кафе за сеньор Кастило.
В това време влезе Янош, стиснал ключовете за „Черокито“ между дебелите си като наденици пръсти.
Кастило протегна ръка и заяви:
— Бих помолил Янош да внесе подаръка, който ти нося, но тъй като не е за къщата, после ще се наложи отново да го изнесе.
— Къде трябва да го занесе?
— Кой е оправял авиониката на „Рейнджъра“? — попита Чарли.
Когато видя обърканото изражение по лицето на Певснер, добави:
— Взех ти нова свястна авионика за хеликоптера.
— Че какво ѝ е на старата?
— По скалата от едно до десет, сегашната е някъде към едно цяло и пет.
— Увериха ме, че получавам най-доброто.
— Запиши си някъде, Алекс. Никога не се доверявай на човек, който продава коли и самолети втора ръка.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че са ме измамили?
„Очите му отново станаха ледени“.
— Не, разбира се — разсмя се Кастило. — Всеки знае, че не можеш да измамиш честен човек. Просто казвам, че не са ти продали най-доброто, а в знак на благодарност за жеста, който направи към мен, ти подарявам най-доброто.
Певснер го погледна и се усмихна.
— Нали знаеш какво казват тук? Пази се от американците, които носят дарове.
Изискана жена с коса на опашка влезе в стаята.
— Чарли, каква приятна изненада! — възкликна тя на руски.
Кастило се изправи и я целуна по бузата.