— Много ми е приятно да те видя, Ана — отвърна той. — С Алекс се видяхме на улицата, разбра, че умирам от глад, и ме покани на закуска.
— Ако трябва да сме честни, той ме заговори в мъжката тоалетна на бензиностанция „Есо“ точно до болницата — уточни Певснер.
Тя погледна първо съпруга си, след това — Чарли.
— Никога не разбирам кога си прави майтап с мен — призна тя.
— Нито пък аз — отвърна Кастило.
— Няма значение къде сте се видели, много се радвам, че сте тук — каза тя. — Що се отнася до закуската, какво ще кажете за палачинки по американски с дървесен сироп.
— Да не би да става въпрос за кленов сироп?
— Точно така, кленов сироп — кимна тя. — Добиват го от кората на дърветата.
— Точно така.
— Има едно американче в класа на Александър — всъщност в „Сейнт Агнес“ са няколко. Понякога пускат момчето та остане у нас, понякога Александър остава у тях. Когато опи у тях, за закуска им направили палачинки с кленов сироп. Той просто не може да им се насити. Та това му беше подаръкът за рождения ден. Цял чувал брашно — тя разпери ръце, за да покаже колко е бил голям — и литър сироп.
— Той сигурно е във възторг.
— Само че любопитството на Алекс надделя и…
— Разкажи ми как получават сиропа — намеси се Певснер.
— Става през зимата, когато е студено. Вкарват нещо като кух клин в дървото и сокът капе в съд под клина, след това се вари, за да се сгъсти. Нищо повече.
— Я виж ти! — възкликна Певснер.
— Ние американците сме невероятни хора, Алекс. Мислех, че го знаеш.
По-възрастната прислужница внесе чай и кафе и Ана ѝ поръча да направи палачинки и да опече наденица. Прислужницата с огромно неудобство измънка, че нямало достатъчно брашно, за да стигнат палачинките за всички.
— Тогава оставете — обади се Чарли. — Не искам да ощетя Алекс — младши.
— Глупости — сряза го Певснер. — Направи с каквото е останало, а аз ще гледам да намеря още от същото брашно.
— Сигурен съм, че в магазина на посолството има — отвърна Кастило. — Ще ти взема преди да замина.
— Къде заминаваш?
— За Щатите.
— Кога?
— Може би утре. Още по-вероятно, вдругиден.
— Наистина ли, Чарли? — Ана Певснер стисна ръцете му. — Наистина ли ще вземеш? Проверих във всички магазини в Буенос Айрес, а те ме гледаха като луда.
— Смятай, че го имаш.
„И ако в магазина на посолството нямат, шефът на Звеното за организационен анализ ще трябва да поръча поне десет килограма от най-доброто брашно за палачинки да пристигне с дипломатическа поща.
Като доставиш удоволствие на мадам Певснер и на Алекс — младши, е все едно да доставиш удоволствие на Алекс — старши. А това за него е много по-ценно от авиониката в «Черокито», която излезе петдесет хилядарки“.
— Как ще изнесеш брашното? — полюбопитства Певснер.
В превод това означаваше: „Без никой да разбере, че А. Певснер, виден руски мафиозо и международен трафикант на оръжие, се подвизава в кънтри клуба на Буенос Айрес“.
— Ако не успея да дойда, може да се видим някъде с Янош.
— Само кажи къде и кога, Чарли — отвърна с готовност Певснер. — Янош ще те чака. Алекс наистина е полудял по тези палачинки.
— И двамата — уточни Ана.
— Или пък ще се видя с Хауърд Кенеди — отвърна Кастило. — Той е във „Фор Сийзънс“, нали? И аз съм там.
— В момента Хауърд го няма — призна Певснер.
— Тогава полковник Мунц.
— Той не ти ли каза, Чарли? — намеси се Ана.
— Какво да ми каже?
— Направо няма да повярваш — започна тя. — Знам, че не трябва да се усмихвам, но той е бил — или по-точно казано беше — полицай толкова години, преди да започне работа при Алекс. Да знаеш, Чарли, че се прострелял в рамото, докато си чистел пистолета.
— Добре ли е? — попита Кастило и погледна Певснер.
— Нищо му няма — отвърна Певснер.
— Да знаеш само колко неловко се чувства — усмихна се отново Ана.
— Прати му много поздрави — поръча Кастило. — Не споменавай, че си ми казала какво му се е случило. Много добре разбирам колко неловко се чувства.
ПЕТ
Мила, би ли ни извинила? — обърна се към съпругата си Певснер, докато пиеха втората чаша чай и кафе. — Двамата с Чарли трябва да огледаме хеликоптера.
— А след това трябва да се върна в Буенос Айрес — уточни Кастило. — Много благодаря за закуската. Спасихте ми живота.
Той се изправи и Ана наклони глава, за да я целуне по бузата.
Певснер също се изправи, отвори една от френските врати и даде знак на Чарли да мине пред него.