— Много вероятно е да си прав.
— Най-тъжното е, че тези хора се опитват да залостят вратата на обора много след като кравата е хукнала нанякъде.
— Май нещо не те разбирам — отвърна Певснер.
— Опитвам се да ти кажа, че всичката информация, която Кочиан е събрал, вече е във Вашингтон. Въпросните хора не могат да върнат кравата в обора, преносно казано. С едно ново похищение, въпросните хора единствено ще привлекат повече внимание към себе си, а в момента това е последното, което им трябва, и съм сигурен, че ако има как, ще го избегнат. Ако направят нов опит да ликвидират или отвлекат Кочиан, ще приема действията им за лична обида.
— Така и не разбирам защо ми разказваш всичко това.
— Защото искам да се свържеш с въпросните хора и да им предадеш онова, което току-що ти казах аз.
— Защо реши, че знам кои са? А дори да знам, защо мислиш, че ще им предам?
— Стига, Алекс, много добре знаеш. Това са същите хора, които са ти казали за шестнайсетте милиона и…
— А да ти е минавало през ума, че Мунц може да ми е казал?
— Няма начин, Алекс. Той не знае за тези пари — засече го Кастило. — Докато пътувахме насам, прочетох записките на Кочиан. Безкрайни списъци с имена. До някои от тях са отбелязани дати. След имена като Респин, Василий, например или Певснер, Александър, има въпросителни. Това означава, че са попаднали в полезрението на Кочиан и той си е отбелязал да провери по-задълбочено за какво става въпрос.
Очите на Певснер отново станаха леденостудени, когато погледна Кастило. Продължаваше да мълчи.
— Твоето име — имената — бяха в списък, който взех от представителя на ЦРУ в Париж — продължи Чарли. — Така и не ми остана време да разпитам представителя на ЦРУ в Будапеща каква информация е събрал за теб. Никак няма да се изненадам, ако и те тъпчат всичко, което им попадне за теб, в някоя дебела папка.
— Това никак няма да ме изненада, но не разполагат с нищо за участието ми в „Петрол срещу храни“, защото нямам нищо общо.
— Ти и преди ми каза същото — отвърна Кастило. — Моментът, Алекс, изобщо не е подходящ да се притесняваш какво знаят за теб от ЦРУ. Точно сега сме приятели, а президентът нареди на ЦРУ и ФБР да прекратят да те разследват. Затова пък с основание можеш да се притесняваш за нещо друго. Ако приятелчетата ти отново погнат Кочиан, сделката с ЦРУ и ФБР отпада. Не само че ще предам събраната от Кочиан информация на всички разузнавателни агенции, ами ще ги разпространя на всички наемници, които проявяват дори най-елементарен интерес.
— Нали каза, че информацията на Кочиан е вече във Вашингтон?
Кастило кимна.
— Там е, но все още не съм я споделил с никого. Все още!
Кастило впи поглед в него и попита:
— Алекс, аз споменах ли, че ако някой направи нов опит да посегне на Кочиан, ще приема нещата лично?
— Да, вече го каза. Питам се дали наистина си наясно кои са тези хора. Не се обиждай, Чарли, но ти си един нищо и никакъв майор. Да не би привързаността ти към въпросния Кочиан да е замъглила преценката ти дотам, че си въобразяваш, че си по-важен, отколкото си всъщност? Да не би да си мислиш, че си по-важен, отколкото си, че можеш да вършиш всичко, което ти скимне?
— Всъщност вече съм подполковник — отвърна Кастило.
— Добре, подполковник — отвърна подразнен Певснер. — Много добре ме разбра.
— Не подценявай подполковниците. Господин Путин също е бил подполковник в КГБ. А, между другото, по някаква случайност, името на Путин също е в материалите на Кочиан, но след него не видях въпросителна.
— Ти да не би да си решил да спипаш Путин?
— Аз съм най-обикновен войник, Алекс, който ще направи всичко по силите си, за да изпълни дадените му заповеди, независимо накъде ме отведат.
— Най-обикновен войник ли? — повтори през смях Певснер. — И какви точно са заповедите ви, подполковник Кастило?
— Да открия и обезвредя виновниците за смъртта на Мастърсън.
— Да обезвредиш значи?
— По същия начин, по който обезвредих типовете от някогашното Щази и от някогашната Унгарска държавна сигурност.
— Да не би да се опитваш да ми намекнеш, че ако въпросните хора изгубят интерес към чичо ти Ерик и ти ще изгубиш интерес към тях?
— Нищо подобно. Просто искам да им предадеш, че вече няма причина да убиват Ерик Кочиан.